В България случаите на възпалителни чревни заболявания нарастват значително, алармират лекарите от Клиниката по Гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която е и водещ за страната център за диагностика и лечение на възпалителни чревни заболявания. С термина ВЧЗ се означават група заболявания на храносмилателния тракт, най-разпространени от които са болест на Крон (БК) и улцерозен колит (УК).
Според Европейски и световни епидемиологични данни между 12 и 20 000 би трябвало да е броят на засегнатите от болест на Крон и Улцерозен колит у нас, но много малка част от тях се лекуват. Точният брой на засегнатите е неизвестен, тъй като България, е от малкото страни в Европейския съюз, все още без работещ регистър на двете заболявания. Това отчитат специалистите в навечерието на Световния ден на ВЧЗ, който отбелязваме на 19 май.
През 2019 г. година, по инициатива на Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Българската Лекарска Организация за Възпалителни Заболявания на Червата (БЛАВЗЧ) се регистрира първия Център и постоянно действаща работна група за регистрация на пациенти с ВЧЗ в рамките на Единен Европейски Регистър към Европейската Крон и Колит Организация. Идеята е изоставането в тази област да бъде преодоляно, като работната група регистрирайки пациентите в готовата платформа на Европейския регистър, може да използва същата платформа и да обособи Национален регистър.
Три години по-късно обаче има регистрирани само три центъра в тази работна група и са въведени само около 300 пациенти, повечето от които лекуващи се в ИСУЛ, въпреки че у нас има поне още 8 големи центъра в които тези болни се лекуват. „Това ни пречи да установим точно броя на заболелите, да проследим диагностичния процес и тяхното лечение, да анализираме кои са най-засегнатите групи и съответно да им обърнем внимание“, обяснява проф. Пламен Пенчев, началник на отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и администратор на постоянната работна група за регистрация на ВЧЗ. Той дава за пример Словения – страна с три пъти по-малко население от България, която вече има в регистъра си над 2000 човека и то по време на пандемията от COVID 19. Дори Гърция, която беше след нас в началото, сега е доста пред нашата страна.
Болестта на Крон и Улцерозният колит са имуномедиирани заболявания, които засягат основно млади, активни хора между 15 и 35 години. Нелечими са, но има голямо значение ранната диагноза и редовното проследяване на болестта. Без това могат да настъпят сериозни усложнения, които са инвалидизиращи и дори животозастрашаващи в някои случаи. Поставянето на диагнозата е трудно – изисква се посещение в специализиран център.
"Ако имаме национален регистър ще знаем при коя група има най-голям риск болестта да протича затегнато и да предотвратим това със съответното съвременно лечение. Ресурсите са един от големите проблеми при тези болести. Тъй като терапията е скъпа и се изписва със специални протоколи, отпускането й отнема средно 2 месеца. Това е време, употребено не за лечението на пациента, а за преодоляване на различни бюрократични пречки. И затова започваме да се молим къде ли не, за да осигурим лекарство, докато се придвижат документите“, разказва още известният гастроентеролог.
Той обяснява, че положението е станало особено тежко покрай пандемията, която до скоро държеше пациентите вкъщи, и дава пример с жена, която се налага за втори път да спасяват: „Дамата беше в пълна ремисия преди пандемията. При първия пристъп прекара три месеца в клиниката, за да успеем да спасим живота й и червото й от резекция. Сега отново идва с толкова тежък тласък, колкото беше преди 3 години. И започваме да се борим отначало...„
Случаите на болест на Крон и Улцерозен колит се увеличават според проф. Пенчев, защото все повече живеем по западен модел. „Тази болест е най-честа при цивилизованите народи, които живеят на Запад и на Север. Свързана е с начина на живот, със стреса, с начина на хранене, с това, че храните съдържат все повече Е-та. Има данни, че емулгаторите в храните, оцветители, овкусители, та дори и пастите за зъби, могат да предизвикат или отключат възпаление, каквото се наблюдава при болестта на Крон. Има, разбира се, и генетични фактори, но за да се отключат те, трябва да са налице някои външни фактори“, убеден е гастроентерологът.
Друг фактор за повишението на известните случаи според него е, че се е подобрила значително диагностиката. Днес Клиниката по гастроентерология, в която работи, разполага с всички методи за диагностика, които се използват по света: неинвазиви методи – фекален калпротектин, компютъра ентерография, магнитно-резонансна графия; инвазивни ендоскопски – горна и долна гастроинтестинална едноскопия с оцветителни и увеличителни възможности;. Капсулна ендоскопия, спирална моторна ендоскопия, която е най-съвременният метод в световен мащаб, ендоскопска ретроградна холангио- панкреатикография.
