8
В този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" продължаваме темата за кръводаряването, какъв е пътят на кръводарителя и защо търговията с "бележки на черно" за дарена кръв процъфтява?
Епизодът е продължение на започналата дискусия: Трябва ли да бъде платена кръвта, готви ли Европа промени в директивата
От разговора ще научите:
🔴 Какви са изискванията да бъдеш кръводарител
🔴 Какъв е профилът на кръводарителя у нас
🔴 Кога кръвта изобщо не достига до нуждаещия се от нея пациент
🔴Има ли анализ умират ли хора от липса на кръв
🔴 Кой налага системата с "бележките за кръв"
🔴 Кой орган контролира продажбата на кръв
🔴 Има ли наказателни постановления за продажба на кръв чрез т. нар. "бележки"
🔴 Как е уредена продажбата на кръв в Наказателния кодекс
🔴 Защо има много малко сигнали към прокуратурата по този въпрос
🔴Търси ли светът нови решения, заради недостига на кръв
🔴Колко е оборотът от продажба на "черно" на кръв
Слушайте епизода в Spotify:
Или в Soundcloud:
Гости в епизода са:
✅ Стефка Попова-Лазарова - юрист и председател на Българска организация за доброволно кръводаряване
✅ Мария Петрова - адвокат, специалист по медицинско право
✅ Д-р Станимир Хасърджиев - един от основателите и дългогодишен председател на Националната пациентска организация (НПО) и Генерален секретар на европейското партньорство по здравеопазване
✅ Алисе Муртезова - административен директор на Лечебни заведения „Медика" - Русе, заместник-председател на Българската болнична асоциация, гост по телефона
"Трънлив е пътят на кръводарителя у нас", заяви за БНР Стефка Попова, председател на Българската организация за доброволно кръводаряване. Те като изцяло доброволческа организация, без държавно финансиране, както и е в други страни, не могат изцяло да организират и информационните кампании, и акциите по кръводаряване. Капацитетът на кръвните центрове също не е достатъчен, заради липсата на кадри.
"Тези 18 млн. лв., които са заложени от управляващата коалиция в проектопромени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането би трявало да се насочат именно в тази посока. Преди това обаче трябва да се анализира как се разходва бюджета и къде има дублиране, защото в момента за една и съща дейност като промоция и стимулиране на кръводарителите, се заплаща и на кръвните центрове, и на БЧК. И да не стане така, че сега се предлага да се налеят още средства, които не е ясно как ще бъдат разпределени", посочи още Попова.
По думите на Алисе Муртезова, заместник-председател на Българската болнична асоциация, стимулите, които се предлагат в законопроекта не кореспондират с профила на кръводарителя у нас:
"Най-големият процент кръводарители са младите хора, студенти, безработни също много даряват кръв, като изключим платените кръводарители пред центровете, другите, които даряват кръв са близки на пациенти, особено на тези, приети по спешност".
"Ние не успяваме да направим от тези, които за първи път по принуда кръводаряват заради близък, постоянни кръводарители", допълни д-р Станимир Хасърджиев. Според данните на БОДК 80 на сто от такива хора, които са дарили кръв за близък човек, биха се върнали повторно да дарят само за техен роднина.
"Това е заради обстоятелствата, при които кръвните центрове са поставили хората. Това е най-големият проблем, който не трябва да премълчаваме - кръвните центрове си измислиха бележките, с които прехвърлиха отговорността на пациентите и на техните близки. Защото си "измиха ръцете", с това да не насърчават и да не полагат усилия в посока стимулиране на доброволното кръводаряване, защото им е сложно, а пък какво по-лесно от това ти да принудиш човек, който е в нужда, неговите близки да се "разтърсят" образно казано или пък да платят на някой "на черно" - констатира още Стефка Попова.
"По отношение на плащането "на черно" Изпълнителната агенция по лекарствата е органът, който също трябва да бъде попитан, защото те са институцията, която трябва да контролира тези процеси. И да каже колко наказателни постановления са написани. Хубавото в този законопроект е, че най-накрая някой законодателен орган признава, че в България има цитирам - "ширеща се нелегална търговия с кръв и кръвни продукти". Което означава, че след като нашият законодателен орган е констатирал това, какви законодателни действия предприе - към прокуратурата например, за да се установят нарушенията при продажбата с кръв? А продажбата на тъкани и органи е престъпление, самата кръв е тъкан, което означава, че нейната продажба е също престъпление...", заяви Стефка Попова.
Мария Петрова, адвокат по медицинско право изтъкна:
"Как се упражнява контрол върху продажбата на кръв - никак не се упражнява. Когато наш близък "бере душа" и има човек пред болницата, който продава, е ясно какво ще направим.
Защо прокуратурата е с вързани с ръце? Защото никой, който е потърпевш, няма да отиде да подаде сигнал, че е пострадал от такова престъпление. И никой, който е платил за тази кръв, за свой близък, също няма да подаде жалба. Според Наказателния кодекс има три състава, които уреждат нелегалната продажба на кръв. Две от престъпленията са в раздел "Трафик на хора", защото тарторът на групата склонява определени хора, често от малцинствените групи, да дават кръв - дали под заплаха, стимули или нещо друго... Нито един от тези хора, които са в тази група, няма да пададат сигнал или да свидетелстват пред съда. До сега има четири повдигнати обвинения за това в прокуратурата.
Другата разпоредба в НК е много обща и казва, че който наруши установения ред за вземане, предоставяне на човешки органи и тъкани се наказва с лишаване от свобода до 3 години. За мен този срок е малък, но какво означава - наруши "установените правила" при условие, че т.нар. "бележки" за кръв не са никъде установени нормативно. Това си е от фразите - "Практиката ни е такава, ние така си го правим" и когато попитаме къде е заложено това, няма отговор, а никой не може да си измисля правила и процедури.
Затова искането на бележки е абсолютно незаконно и това е някакво "вътрешно правило или процедура", която противоречи на приниципите на доброволното кръводаряване. Бележките ги няма в самото законодателство и няка как да бъде контролирано нещо, което е "нищо" в правния мир", категорична е адвокат Мария Петрова.
Така и пациенти, и близки, принудени да влязат в схемата с бележките, продължават да са зависими от здравната система и те никога няма да подадат сигнал към прокуратурата.
Законопроектът да се изтегли и да се създаде нов след задълбочен анализ със запознатите страни по темата, а не да се удовлетворят лобиски интереси за момента, обединиха се гостите в този епизод.
Българска организация за доброволно кръводаряване е администратор на системата „Дари кръв – помогни или намери помощ“ с първото по рода си за България мобилно приложение за взаимопомощ. В него има над 1600 членове.
Мобилното приложение позволява регистрация както на кръводарител, така и на нуждаещ се напълно безплатно в цялата страна.
Следва продължение по темата.
Всички епизоди на подкаста ще намерите в:
