От разговора ще научите:
✅ С какви трудности се сблъскваха фармацевтите през двете години пандемия
✅ Как рефлектира дигитализацията в работата на аптеките
✅ Кога е задължително да има електронна "бяла рецепта" и кои са изключенията
✅ Защо са важни новите контроли, заложени в електронните рецепти
✅ Каква информация се събира на базата на електронните рецепти
✅ Как се намалява административната тежест чрез дигитализацията
✅ Защо има яростна съпротива срещу въвеждането електронната "бяла рецепта"
✅ Защо в Европа не се продават лекарства по лекарско предписание без рецепта
✅ Как верификацията предотвратява съмнителни вериги на доставки
✅ Може ли специализираната електронна система за проследяване на лекарствените продукти да спре износът на липсващи медикаменти
✅Как търговците на едро могат да скрият наличности от медикаменти
✅ Какви са проблемите пред генеричното изписване на лекарства у нас
Слушайте епизода тук:
Или тук:
Гости в епизода са:
✅ Магистър-фармацевт Велина Григорова - председател на Българския фармацевтичен съюз
✅ Магистър-фармацевт Димитър Маринов - главен секретар на БФС
"Последните месеци работихме много за идеята да може аптеките да имат видимост какви лекарства има в складовете на търговците на едро. Защото наистина се наблюдава липса на лекарства, които са "интересни" за паралелен експорт. Аптеките получават отказ от склада, а нямат видимост какви са наличностите. Пациентите не могат да си получат лекарствата и се налага дори да ги търсят в други държави. И за момента няма как да се установи има ли нарушение или не, заяви председателят на БФС магистър-фармацевт Велина Григорова.
От днес с промяна в Наредба № 4 от 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, която е публикувана за обществено обсъждан на сайта на МЗ, аптеките ще получават информация за липса на наличности в складовете за търговия на едро с лекарствени продукти на медикаменти, включени в Позитивния лекарствен списък. Наредбата е за обществено обсъждане.
"В момента, ако даден медикамент липсва, фармацевтът проверява в Списъка със забранените за експорт лекарства и вижда, че там го няма, което означава, че то е налично на пазара. Но в същото време не може да се намери по складове, което означава, че търговци на едро могат просто да не го визуализират в софтуеърите си и в сайтовете си, и могат да си избират на кои аптеки да казват, че го има, или, че го няма.
ИАЛ е единствената институция, която през тази електронна система за наличностите има цялата информация. Тази система е задължителна и има санкции за нея", изтъкна главният секретар на Съюза магистър-фармацевт Димитър Маринов.
"Проблемът е, че в Списъка за реекспорт се генерира информацията по следния начин - има ли в търговците на едно достатъчни количества от даден медикамент- има - значи разрешаваме реекспорт. И медикаментът започва да се изнася. Изнасят се основно по-евтините у нас лекарства. Затова питам - в чий интерес е създадена тази система за проследяване...", попита риторично още Маринов.
"Във всяка област, в която има по-ниска цена на медикамента, има интерес за износ в чужбина. Разликата може да стигне понякога между 200-300 евро на опаковка между цената в България и цената в Западна Европа. Нашата цена е по-ниска от най-ниската в 10 страни в ЕС. И при видимост от наша страна, че го има лекарството, но е получен отказ, тогава вече възниква въпросът - защо е отказано на една аптека, а на друга по късно не... ", поясни Велина Григорова.
"С въвеждането на електронната рецепта вече не сме контрольори на Здраваната каса, както беше досега. С вграждането на контроли при изписването на електронната рецепта още преди тя да е стигнала до пациента, не се дава възможност на лекарят да сбърка или да забрави нещо. Ние ще въвеждаме още контроли и ще стигне до това дигитализацията да извършва превантивен контрол. А не както беше преди - "Правете каквото искате, пък ще се глобяваме, когото хванем". Това даваше възможност за един субективен контол, контролираше се - който и когато трябва", коменитра още Маринов.
"Защо никой не иска да каже, защо лекарите не издават електронна "бяла рецепта"? Какви са причините, независимо, че от година и половина има такава възможност. Всички лекари имат нужния софтуеър за такава рецепта, но не го правят за лекарствата, които са по лекарско предписание, но не са заплатени от НЗОК? Отговорът за мен, е че остава дигитална следа, че ще си види какво се предписва, ще се види кои са любимите лекарствени продукти, кои са любимите фирми. А пък аптеките си закупиха сами този софтуеър. Закупиха си софтуеъра за верификация, внедриха си софтуеъра за проследяване на електронната наличност в аптеките, за да подават ежедневно данни към ИАЛ", коментира още темите за дигитализацията главният секретар на БФС Димитър Маринов.
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
