Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Казахстанският президент заяви, че страната се нуждае от нови маршрути за петролния си износ

Касъм-Жомарт Токаев, президент на Казахстан
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев каза в четвъртък на правителството си да диверсифицира маршрутите за доставка на петрол, като препоръката идва само ден, след като руски съд нареди на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) да спре дейността си за 30 дни, предаде Ройтерс.

Спирането на тръбопровода, който пренася петрол от огромното казахстанско находище Тенгиз през Русия до Черно море, би напрегнало допълнително глобалния петролен пазар, точно когато той е изправен пред една от най-големите кризи в доставките след арабското петролно ембарго през 70-те години на миналия век.

Токаев, който се стреми да балансира отношенията с Русия, Запада и Китай, нареди проучване за изграждането на тръбопровод през Каспийско море, като подобен проект беше предложен по-рано и има за цел да пренася казахстански петрол до Европа, като заобикаля Русия.

Токаев каза, че подобряването на пристанищната инфраструктура на Каспийско море е "стратегическа задача" за правителството на Казахстан, се посочва на президентския уебсайт, като на него не се споменава, че е коментиран въпроса с КТК.

Силно зависим от изкопаемите горива, Казахстан разчита на руските тръбопроводи за износ на петрол за Европа.

В сряда съд в руския град Новоросийск разпореди тръбопроводът КТК, който обработва и пренася около 1% от глобалния петрол, да спре дейността си, позовавайки се на проблеми, свързани с петролни разливи.

Междувременно добивът на петрол на руския проект "Сахалин-1", който американската ExxonMobil напусна през март заради войната в Украйна, се срина до едва 10 000 барела на ден от 220 000 барела на ден, съобщи информационна агенция ТАСС, цитирана руски официален представител.

Руският вицепремиер Юрий Трутнев каза, че производството е намаляло поради "ограничения", вероятно визирайки въведените от Запада широкообхватни санкции срещу Москва след руската инвазия в Украйна.

Павел Завални, ръководител на комисията по енергетика в долната камара на руския парламент пък заяви, че нефтеният и газов проект Сахалин-1 в Далечния изток на Русия ще бъде поставен под юрисдикцията на Москва, точно както съседния проект "Сахалин-2" .

През миналата седмица президентът Владимир Путин подписа указ, чрез който се изземва пълния контрол върху газовия и петролен проект "Сахалин-2", ход, който може да изтласка Shell и японските инвеститори, участващи в проекта.

Четири компании - Rosneft, ExxonMoobil, японската SODECO и индийската ONGC Videsh бяха партньори в групата находища на "Сахалин-1" преди напускането на американската компания.

По публикацията работи: Явор Римски
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.