2
Саад е роден в Сирия през 1985 година, но като малко дете заедно със семейството си се премества да живее във Велико Търново, където той завършва началното и средното си образование. След това завършва фармация в МУ - София.
Преди 10 години открива първата си аптека в село Ресен, която нарича Лекарна. Лекарна се е казвала първата аптека в България, създадена в старопрестолния град. Бащата на Саад бил със сирийско гражданство, а майка му е българка. Запознават се, когато баща му е студент в България. Той започва да учи фармация, но заради гражданската война в Сирия не успява да завърши. Дядо му в Сирия е магистър-фармацевт и вече е над 80 годишен, но продължава да практикува.
"Аз някак си завърших едно дело, което баща ми беше започнал. Продължих една семейна традиция, която продължава няколко поколения.
Днес обаче в световен план отпускането на лекарства се прехвърля през онлайн търговски канали. А магистър - фармацевтът е здравен специалист, обучен в химичния състав на лекарствата и тяхното действие върху човешкия организъм. От тази гледна точка той е най-подготвеният експерт по химичната структурата на лекарствата и ефекта им върху пациентите. И е много ценна неговата роля в екип с лекарите, защото той трябва да се се подсигури, че няма никакъв риск за пациента поради взаимодействие на лекарствата, че пациентът е убеден да се придържа към терапията, че няма да получи странични ефекти поради грешен прием, това е едно мониториране на терапията през цялото време", убеден е Саад Алуани.
Но за да се постигне това, по думите му, трябва да се обърне тотално подходът в България:
"От подхода на надценки, тоест за всяка продажба да имаме надценка, към подход на предоставяне на здравни услуги. Тоест в апетката трябва все повече да се заплащат здравните услуги, ако се налага по-дълга консултация с пациент. Дори това да става през здравните фондове. В някои държави при назначаването на нова терапия за хронично болни има една заплатена консултация от здравната каса, за да може при ново лечение да има време да се обяснят на пациента всички детайли, които са важни. Това у нас не се прилага. Защото при тази система на надценки реално печелят аптеките с по-големи обороти, а не които предлагат други услуги.
Например, може аптеката да лицензира приготвянето на лекарства екстемпорално. Или отпускането на специален тип лекарства - по зелена рецепта, по здравна каса.
В същото време фармацевтите нямат право да слагат надценка за отпускане на група лекарства по здравна каса, за които се губи най-много време. За тях се получават твърде скромна такса, която не покриват разходите на апткета. В същото време за тези медикаменти е най-голямата административна тежест и най-големият риск, често тези лекарства остават за наша сметка, поради грешки в системата...
Това кара много от аптеките да се ориентират към продажба на стоки, които не са лекарства, аптеките се превръщат в супермаркети...а здравната услуга минава на заден план. Защото никой не оценява подобаващо професионализима на фармацевтите и никой не иска да заплати реалната цена на тази здравна услуга...", изтъкна Саад Алуани.
Според Алуани тенденцията да се продават ОТС медикаменти без консултация със здравен специалист, каквато е в САЩ и Европа, крие рискове у нас. Защото в тези държави има много силен държавен контрол за разрешените продукти и обществото е добре информирано за рисковете от тези медикаменти. Там е най-развитата система за електронно здравеопазване.
"Да не говорим за онлайн търговията и контрола и регулацията у нас, защото в момента има случаи онлайн да се търгуват най-опасните медикаменти като морфин, диазепам. Тоест ние сме в другата крайност - въпреки че има правила е много трудно тяхното проследяване...", каза още Алуани.
Важна тема по думите на младия фармацевт е за услугите, които могат законно да се предоставят през аптеките. В някои страни тяхната компетентност се използва, за да се подпомогне извънболничната медицинска помощ.
"У нас услугите, които могат законно да се предоставят в аптеките са много ограничени. При един по детайлен прочит на закона се вижда, че е забранено дори измерването на кръвното налягане на пациентите в аптеката, както и измерването на кръвна захар или ваксинирането срещу Covid- 19 и много други услуги, които са изключително важни за мониториране на здравния статус на населението.
Незнам за наложени глоби на аптеките, че се мери кръвното, но пък се налагат санкции за други случаи. Като за това, че са продадени банки натриев хлорид, които са с рецепта, но са продадени без рецепта. Искам да кажа, че в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина има много какво да се подобри, за да улесни работата на фармацевтите.
В Европа масово навлизат такива фармацевтични грижи, които се реимбурсират от здравните фондове. В Холания, например, стартира проект, чрез който се анализира чернодробния метаболизъм на пациентите. Това се прави в слечаите, когато им е изписана нова терапия за дадено хронично заболяване, например сърдечно-съдови заболявания, диабет и т.н., те отиват при фармацевта, който ги консултира точно кои чернодробни ензими трябва да изследват. По този начин се проследява чернодборния метаболизъм, който е индивидуален при всеки пациент. След това, ако има нужда фармацевтът се свързва с лекаря, за да се коригира терапията.
Чернодробният метаболизъм е важен, защото влияе на действието на лекарствата върху организма. Тестовете за това изследване не са толкова скъпи. Но у нас не се прилага масово, а такъв скрининг е важен за грижата към пациента", смята още Саад Алуани.
Той гледа на дигитализацията като на нещо, което е неминуемо и много важно за фармацевта и в полза на фармацевтичната услуга.
"Дигитализацията дава възможност за проследяване в национален мащаб на изписаните терапии по лекарско предписание, подпомага се електронното пациентско досие, правилното приемане на медикаментите. В момента ние работим на сляпо, не знаем като фармацевти какви медикаменти е приемал преди това пациентът", сподели още Алуани.
Могат ли търговците на едро да скрият наличности от медикаменти?
Вдъхновяват ме хората, които се връщат и ми благодарят, които ми казват, че имат нужда от по -тесен контакт с фармацевтите, че имат нужда от тази грижа, от повече яснота в регулаторната рамка - кой какви права има, как да постъпват в различни ситуации.
Вдъхновява ме ежедневната практика, която ми показва, че науката фармация е огромно море от знания, с които мога да съм полезен на моите пациенти" , завърши фармацевтът, за който професията е лечителство.
Магистър - фармацевт Саад Алуани е бил зам.-председател на регионалната колегия на БФС във Велико Търново, както и член на УС на БФС.
Още по темата в звуковия файл.
