Икономическите нагласи в еврозоната и в целия Европейски съюз се влошиха през юли по-силно от очакваното, като оптимизмът отбеляза спад във всички водещи сектори, а потребителското доверие достига ново рекордно ниско ниво на фона на продължаващата война в Украйна, растящата инфлация и енергийната криза.
Това показват резултати от последно проучване на Европейската комисия, оповестени в четвъртък.
За България обаче ЕК отчита подобрение на икономическите нагласи за втори пореден месец, като има слабо подобрение и на потребителските нагласи.
Индексът, измерващ икономическото доверие в рамите на ЕС (ESI), се понижава през юли до 97,6 пункта от 101,8 през юни, докато съответният индекс за еврозоната спада до 99,0 от 103,5 пункта при очаквания за по-умерено понижение до 102,0 пункта. Това са най-ниските нива на икономическо доверие от февруари 2021 г. насам.
Влошаването на икономически нагласи в ЕС и в частност в еврозоната е в резултат на спад на доверието във всички водещи сектори (в индустрията, сферата на услугите, търговията на дребно и строителството) с оглед на продължаващата война в Украйна и свързаната с нея енергийна криза. В същото време инфлацията продължи да нараства към многогодишни върхове, а ЕЦБ започна цикъл на повишение на лихвите в еврозоната, което също допринася за негативните бизнес нагласи на стария континент.
Очакванията за продажните цени се забавиха и в четирите водещи бизнес сектора, особено в индустрията и строителството. Ценовите очаквания на потребителите пък се стабилизираха след три месеца на спад, докато възприятията им за развитието на цените през последните дванадесет месеца продължиха да се покачват, достигайки най-високото си ниво, регистрирано някога от проучването.
Индексът на потребителското доверие в еврозоната пък се влоши през юли до -27,0 пункта от -23,8 пункта през юни, а в рамките на целия ЕС - до -27,3 от -24,3 пункта. Това са рекордно ниски нива на потребителските нагласи откакто Комисията започна да измерва този индикатор през 2000 г.
Индексът на икономическите нагласи на ЕК за България обаче бележи повишение през юли за втори пореден месец, достигайки 5-месечен връх от 99,9 пункта спрямо 98,6 пункта през юни, отчита проучването на ЕК.
За разлика на общите индикатори за ЕС, в България има относителна стабилизация на индекса на бизнес нагласите в индустрията (до -1,1 от -0,9 пункта), подобрение на нагласите в сферата на услугите (до 10,2 от 6,9 пункта) и в строителството (до -16,1 от -17,1 пункта), както и слабо понижение в търговията на дребно (до 15,0 от 18,4 пункта).
Индексът на потребителското доверие в България също не следва общата тенденция в ЕС, като се повишава през юли до -26,8 пункта от -30,0 пункта през юни.
Индексът, измерващ очакванията за заетостта и трудовия пазар (EEI), бележи понижение през юли в рамките на Европа, като за целия ЕС спада до 106,6 от 110,2 пункта през юни, а в еврозоната - до 107,0 от 110,2 пункта месец по-рано.
За България индексът на заетостта, определян от ЕК, се понижава през юли до 109,7 пункта от 112,8 пункта през юни.
Въведеният преди време нов показател за икономическа несигурност на Европейската комисия (EUI) пък се повиши в ЕС през юли до 25,1 пункта от 23,9 пункта месец по-рано, а в рамките на еврозоната - до 26,1 от 24,8 пункта.
Показателят на ЕК за икономическа несигурност в България пък се понижи през юли до 10,9 от 12,5 пункта месец по-рано.
