Виктория Шишкова е завършила НГДЕК , а днес е бакалавър по Глобално право от Тилбургския университет в Нидерландия, предстои й магистратура отново там. Записала се е дори за две магистратури - Европейско право и Право и технологии.
Защото мечтата й, страстта й е да помага на слабите, на уязвимите, на засегнатите - в глобален мащаб. Затова и войната в Украйна я засяга дълбоко в сърцето, не само, защото има приятели украинци, защото вярва, че правото е на страната на засегнатите.
Виктория е гостът ни в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“.
Днес след дългите часове в библиотеката в Тилбург и успешното дипломиране, младата юристка мечтае да работи в европейските институции, да защитава в бъдеще правата на уязвимите – като децата и жените. Глобалното международно право е нейната страст.
"Знаех, че не искам да уча правото в България, защото исках да преживея и едно приключение. В Глобалното право ние изучаваме различните правни системи в света, като се фокусираме върху европейското право. За мен е важно, че учихме за всички европейски инстицуции и за най-важните в областта на защита на правата на хората.
Но любимото ми нещо е публично международно право. Мога да работя в международни иституции, работа свързана с европейското право - правото на ЕС. И затова кандидатствах и за такава магистратура", споделя още Виктория Шишкова.
Още по време на обучението си обаче Вики има изразена гражданска позиция за войната в Украйна, за обществено-политическия живот у нас, за изборите в чужбина, като участва дейно в различни събития и асоциации в тази връзка.
"В Нидерландия например не разбират нашите спорове с Македония. Много ни се присмиват в тази връзка, изобщо не ни разбират. Сякаш, не ни вземат много насериозно. Това с Македония е нещо много балканско за моите приятели, дори да им обясня, струва им се много странно и чуждо...", казва още тя.
В интерес на истината, с нидерландци беше трудно да бъдеш приятел, те са доста студени и се отделят, споделя Вики, но иначе казва, че има приятели отвсякъде - и от Западна Европа, и от Източна Европа. А с българите си спазват българските традиции.
"Когато започна войната в Украйна, в Тилбург нямаше нито един протест в защита на украинците. Местните не разбираха в началото за какво става дума....Тогава ние заедно с приятели и студенти от университета организирахме протест в защита на Украйна - първият и последен такъв в града. Събрахме се около 60 човека, много бързо, но тогата тревогата я нямаше още от войната, не се знаеше за отношенията между двете държави.
Аз имам приятели украинци и когато започна войната, имаше празненство, не можах да отида...когато знаех, че ще пострадат най-обикновените хора, точно за тях животът се преобърна на 180 градуса...
В Тилбург участва в подразделението на Amnesty International в университета и заедно организират също събития в подкрепа на Украйна.
"Събирахме помощи за Украйна, дрехи, храна, фенерчета, а от университета ги изратиха. Събраха се много неща".
Ментор е също на първокурсници в университета.
Вики се включва и като доброволен член на избирателна секция във Великобритания, в Шефилд, докато е на обменни начала от университета.
"Чувството беше страхотно, да се срещна с българи далеч от родината и да мога да помогна в избория процес. Да, имаше спънки от незнанието на хората, какво и как да попълнят преди гласуването...", разказа още тя.
Още по темата слушайте в звуковия файл за "Младите хора, които ме вдъхновяват".