Каквото и да се случи на предстоящото световно първенство в Катар, който и да стане шампион, още преди първия съдийски сигнал е ясно, че то ще остане в историята с най-спорното домакинство и с баснословните разходи.
Техният размер все още не е ясен, защото няма официални данни, но по различни преценки на икономисти е минимум 200 милиарда долара, а най-вероятно около 230 милиарда. За сравнение на мащабите – преди 4 години Русия похарчи около 14 милиарда, а преди това Бразилия около 15 милиарда, предишните бяха в пъти по-евтини. Така предстоящият турнир се превръща в най-скъпото спортно събитие, платено с приходите от изобилните енергоизточници.
За рентабилност няма как да е мислено, защото в страната очевидно парите са без значение, когато става дума за държавни проекти, определени като стратегически. Такива разходи на практика не могат да се избият само през футбола. Бяха построени от нулата стадиони, чиито функции след Коледа се очаква да затихнат. Плюс прилежащата спортна инфраструктура, плюс разширение на транспортните мрежи (и метро).
Домакинството на Катар беше оспорено още в деня, в който беше спечелено. Това се случи в края на 2010-та – година, в която финансовата ипотечна криза беше в апогея си, а Русия и Катар предложиха най-щедрите инвестиционни планове, подплатени с държавни гаранции. Тогава Обединените арабски емирства вече бяха разработили туризма, а Катар търсеше ниша, в която да налее пари и да си осигури престиж и контакти, които да улеснят инвестициите. Проблемът беше, че конкурент на Катар бяха САЩ, които имаха готова инфраструктура. Но ето, че футболното джудже, което дотогава не беше помирисвало мондиал, измести държавата с най-богатите спонсори в спорта. Оттогава Катар си има сериозни проблеми и с институции, и с медии – особено с британските.
През следващите 12 години Катар претърпя серия от критики – за смъртните случаи на работниците, строящи стадионите, от Амнести интернешънъл за нарушени човешки права, за наказателните действия срещу хората с различна сексуална ориентация, също за изместването на първенството през зимата, с което бяха жертвани навиците на феновете и други традиции. В един период се заговори, че домакинството на Катар ще бъде отнето. И възловият въпрос тук може би е: И какво от това? В спортно отношение държавата се оказа недосегаема, за разлика от Сеп Блатер и Мишел Платини например, през чиято воля премина вотът за домакинството. И все още е спорно доколко самият Блатер има вина за успеха на кандидатурата на шейховете, защото – както се твърди – на футболния им проект е акуширал не той, а бившият президент на Франция Никола Саркози.
ФИФА направи сериозни компромиси в полза на Катар. А какви компромиси направи страната-домакин?
По отношение на атаките заради човешките права беше променена системата „кафала“ - тя закрепостяваше гастарбайтерите, които бяха предимно от индийския субконтинент. Но шейховете направиха и други, по-важни отстъпки, с които засегнаха принципите на Шериата. Разрешена беше консумацията на алкохол. Позволиха употреба на флагове с цветовете на дъгата, които символизират нетрадиционната сексуална ориентация. Отделно организаторите бяха уверили, че ако Израел се класира, няма да бъдат създавани проблеми на тяхната делегация, въпреки че Катар не признава тази държава. Впоследствие, и то 2 дни преди откриването, беше забранена бирата на стадионите. Като цяло ограниченията за феновете и гостите остават сериозни и според британския "Иконъмист" една част от тях - изчисляват се на общо около 1,2 милиона, няма да останат в Катар. Изданието цитира увеличеният брой полети до Дубай в дните на мачовете от 3 дневно на 30 за една от авиокомпаниите на Емирствата, плюс още 15 на катарската.
Ако има някакво предимство в домакинството на Катар, то е в удобните разстояния. Няма да го има преселението на фенове и журналисти на стотици километри, както беше в Русия през 2018 г., или както ще бъде в САЩ, Канада и Мексико, където е следващото световно. Тук стадионите са само 8, 4 от тях са в Доха и всичките са близо един до друг. Един от тези извън столицата е в новоизградения град Лусаил. Там в края на 19-ти век е живял "бащата на Катар" Джасим бин Мохамед ал Тани, Основателя. И пак там е финалът – на 18 декември, когато е националният празник.
Предимство са и условията за футболните делегации. Френският „Екип“ ги обобщи в заглавие с "Лукс, спокойствие и интимност“. Много лукс!
Впрочем, с наближаване на първенството, тонът към Катар осезаемо се смекчи. Президентът на ФИФА Джани Инфантино защити страната и обвини Европа в лицемерие за нейните критики. В подобен дух авторитетният „Иконъмист“ припомни, че в миналото домакини на мондиал и на олимпийски игри са били Китай и Русия, че през 1978 г. световното в Аржентина е организирано от военна хунта и как в сравнение с тях Катар е по-приемлив вариант, защото миналата година в страната са били организирани първите в историята общи избори, а също така в Доха е седалището на телевизията "Ал Джазира"... Идеята е, че футболът може да променя света към добро. В това предстои да се уверим.
Затихналите критики изглеждат логични, доколкото със старта на шампионата на Катар е редно да се даде шанс. Както се казва в спортните среди – футболът излиза на преден план и най-важното е първенството да мине нормално. След Африка през 2010 г., сега е ред на Арабския свят да докаже, че може да бъде гостоприемен към целия свят.
