Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Едно от децата на "Българската Коледа"

11-годишният Александър вече пише букви и срички. Детето със синдром на Даун има нужда от логопедична помощ

Децата с проблеми в развитието учат околните на толерантност и търпение, смята майката Весела Димитрова

Снимка: архив

Александър Миланов от Пловдив е на 11 години и е едно от децата на "Българската Коледа". Родителите му разбират, че е със синдром на Даун малко след раждането му. Оттогава и те, и специалистите, а и самият Александър вървят по трудния път на неговото развитие.

"Напредваме с много усилия, а най-важно е постоянството", казва майка му Весела Димитрова.

"Шокът беше много голям за мен и близките ми, когато разбрахме, че новороденият Александър е със синдром на Даун, който не беше установен по време на бременността", разказва Весела.

"С течение на времето се запознахме с други родители. Започнахме логопедична терапия, рехабилитация, музикотерапия, конна езда. Но най-важното нещо е логопед. Той и до този момент не може да говори хубаво, изговаря думите като сричка или неразбираемо за човек, който го вижда за първи път. Най-близките го разбираме по някакъв начин."

Два пъти седмично Александър е на логопед.

„Затова и средствата от дарения, които осигурява инициативата Българската Коледа“ са толкова важни за нас“, допълва Весела, като подчертава, че благодарение на полаганите грижи Алекс е много социализирано дете, Посещавал е и ясла, и детска градина, където е създал много приятелства.

"Той тръгна в масово училище. Да стои в клас не беше за него вариант, съответно мина на индивидуална форма на обучение от първи до четвърти клас. Тази година вече е пети клас, пак е в масово училище, минахме на комбинирана форма на обучение. Той се чувства добре в класа, не пречи, не вдига шум."

Весела е в училище с детето като негов личен асистент.

"Просто няма друг вариант. Той има нужда по-скоро в междучасията. Трябва да има възрастен до него."

За да се справя с предизвикателствата в училище, Алекс ходи и на частна занималня, но и работата с него у дома продължава. Започва да се учи да пише ръкописно, споделя майката.

"Пише под диктовка на буква или на сричка. Четенето е повече на буква, по-малко на сричка. Справя се с фината моторика. В последната година се занимава активно с оцветяване. Преди това дори не искаше да оцветява."

Вече 11 години в това изпитание, тя признава, че е имало моменти на обезкуражаване, в които си е казвала – нищо не става, толкова време се борим, не показва никакъв напредък. Но нещата се случват, макар и бавно.

"Трябва постоянство, трябва търпение", убедена е майката.

Весела Димитрова изразява благодарността си към всички отзоваващи се в тази благотворителна инициатива.

"Много български семейства имат нужда от финансова подкрепа. Децата им да продължат да се развиват и да бъдат част от нашето общество. Да учат и децата в норма на толерантност."

По публикацията работи: Яна Боянова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!