Доц. Радосвет Горнев: Само с Национална здравноинформационна система можем да видим какво ни предстои

Как се развива здравеопазването по време на политическа криза? Кои са първите стъпки на министър на здравеопазването в редовен кабинет? Защо финансирането на държавните болници е от ключово значение за тяхното дестабилизиране? 

Какви са ползите от пълната реализация на Националната здравноинформационна система?

Ще има ли възраждане на трансплантациите в болница Лозенец?

Защо младите български хирурзи могат да направят успешна карирера и в България?

Защо правилното стадиране при рак на гърдата е от голямо значение на избора на терапия?

Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на хирургията и кризите в здравеопазването.

Той е и продължение на темата за пътя на пациента със злокачествено заболяване.

Къде прекъсва пътят на пациентите с рак

Слушайте епизода тук: 

 ✅Доц. д-р Радосвет Горнев - ръководител на Катедрата по хирургични болести, акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“

✅Какво губи здравеопазването по време на политическа криза

✅Кои трябва да са първите стъпки на министър на здравеопазването при редовно правителство

✅Финансирането на държавните болници и защо те са в неравностойно положение спрямо големите частни болници

✅Как се развива съвременната хирургия у нас

✅Какво не достига като информация до пациентите и защо те често имат свръхочаквания

✅Къде има доплащане от страна на пациентите в хирургичната област и защо все още достъпът до апарата Да Вични не е добър

✅Какви са новостите в хирургията и къде има големи постижения

✅Как се подхожда при злокачествено образувание на млечната жлеза

✅Излекуване или тотален контрол над онкологичното заболяване - кое отговоря на истината

✅На какво трябва да бъдат обучени бъдещите млади хирурзи

✅За изключителните ползи от провеждането за 11 година на Националната студентска академия по хирургия в УМБАЛ "Лозенец"

✅Има ли интерес към специалността хирургия и точно към коя

"Всички сфери на обществено-политическия живот, включително и здравеопазването губят по време на политически кризи. В здравеопазването това ще даде отпечатък по-късно, както при предишната голяма криза с коронавируса.

Така че, за нас като медици, решаването на този заплетен политически въпрос час по-скоро е от значение, за да можем спокойно да вършим задълженията си. И да, в европейските директиви е заложено, че здравеопазването от национално значение, но пак казвам, в здравеопазването последиците излизат наяве с известна латентност.  Така че това, което е щета сега, свързано с настоящата обстановка, ще се появи видимо, отчетливо след известно време.

За съжаление неуморимата статистика в медицината показва, че ние сме с едни от най-лошите показатели по отношение на здраве и качество на живот, което е свързано с комлексното лечение на нашите пациенти", каза за БНР доц. д-р Радосвет Горнев - ръководител на Катедрата по хирургични болести, акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“.

"Най-спешните стъпки на министъра на здравеопазването от редовен кабинет е завършването на Националната здравноинформационна система.

Тя трябва да включва приоритетно детското здравеопазване, травматизмът като водеща причина за смърт при млади хора, онкологичните заболявания като част от социално и обществено-значимите заболявания, заедно със сърдечно-съдовите и мозъчните заболявания.

Аз съм сигурен, че всеки един министър на здравеопазването знае тези приоритети, но когато се работи в трудна обстановка, без подкрепа в Народното събрание, където се "коват" законите, а една реформа в здравеопазването не може да бъде осъществена без значителни законови промени, които да имат обществена подкрепа. Националната здравноинформационна система би обезпечила всичко това - за да бъдат видими и съпоставими резултатите и да се види докъде сме стигнали и какво още ни предстои", заяви още доц. Горнев.

По думите на доц. Радосвет Горнев хирургията в България се развива експанзивно и с въвеждане на огромни иновации, които преобръщат представите за хириругията. Това е и миниинвазивната хирургия, лапароскопската, роботизираната и България не се отличава от Европа. Недостатък на нашата система е в организацията, лигистиката и комплексността, особено при онкологичните заболявания.

Заради диспропорции във финасирането на клиничните пътеки достъпът до робота "Да Винчи" не е толкова добър. Затова пък лапароскопската хирургия, която е съпоставима с роботизираната, е широко застъпена у нас, каза още хирургът. Там се реимбурисат доста от консумативите. Миниинвазивната хирургия, която не е безкръвна, става все по-скъпа, а пък обучението в нея изисква много голяма продължителност.

От 16 до 18 декември УМБАЛ „Лозенец“, Медицинският факултет на Софийския университет и Асоциацията на студентите по медицина в България организираха Национална академия по хирургия, насочена към студентите по медицина от цялата страна. По думите на доц. Горнев, инициатор на тази академия, има интерес на младите лекари към хирургията, а те могат да правят успешна кариера у нас, макар че зад граница също са предпочитани, за обеучението им в хирургия тук е комплексно и всеобхватно.

Доц. Горнев припомни, че единствено в УМБАЛ "Лозенец" се извършват от 2004 г. детски чернодробни трансплантации, но също и такива на бъбреци и сърце. Нашата цел е да продължаваме в тази насока - трансплантациите, високотехнологичната медицина, свързана с онкологичните заболявания, с превенция на сърдечно-съдовите и мозъчни усложнения и с тази апаратурна обезпеченост, с която разполагаме в болница Лозенец.

Трансплантациите при деца изискват огромна колаборация с големи европейски центрове, свързани с детското здравеопазване. Това не може да бъде самоцел и без институционалната подкрепа на държавата. Само така могат да продължат всички спрени трансплантации у нас, заяви доц. Горнев.

"Революционно в медицината е това, което е трайно и достъпно за много хора - това е особено важно за онкологичните заболявания - при рак на дебелото чрево, на стомаха, на панкреаса, на черен дроб, на млечната жлеза. Огромният проблем на тези пациенти е лутането между институции и капацитети, с различна възможност за последователност на лечението и постигането на добри резултати...Това е оцеляване вследствие на тежките заболявания и то трябва да е обвързано с добро качество на живот, поясни доц. Радосвет Горнев.

Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в София през 1990 г. Придобива специалност обща хирургия през 1996 г. Последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална хирургия, лапароскопска хирургия. През 2003 г. е стипендиант на Кливланд клиник, САЩ, с ръководител проф. Стивън Уекснер. През 2006 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в УНСС, София. През 2010 г. специализира лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция. През 2011 г. преминава през курс по чернодробна трансплантация от жив донор в Истанбул, Турция. През 2011 г. участва в индивидуална програма по жлъчно-чернодробна, панкреатична и гастроинтестинална хирургия в Клиничен център в Любляна, Словения. В периода 1991–2008 г. работи като хирург-ординатор в Първа градска болница в София.

От 2008 г. досега доц. д-р Горнев оглавява Клиниката по обща хирургия в МБАЛ „Лозенец“.

Очаквайте продължение по темата и през следващата година.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg