Доц. Желязко Арабаджиев: Нямаме Единна онкологична доктрина

Кои са новите таргетни и имунотерапии и при социално значимите онкологични заболявания? И за кои тумори все още няма имунотерапия?

Защо нямаме единна онкологична доктрина и контрол върху правилното изписване на таргетни терапии?

Защо нямаме Национална стратегия за задължителния характер на биомаркерите и на генетичните характеристики на тумора като част от диагностика?

Как първият български представител на Експертния борд на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейската комисия ще работи в полза онкопациентите?

Работи ли една от фирмите, създала ваксина срещу Covid- 19, по промотирането на противоракова ваксина? 

Защо Мисията за рака ще работи срещу разпространението на грешната информация и за пропагандиране на правилната такава медицинска ?

Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на подобряването на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания.

Той е продължение на темата за пътя на пациентите с рак.

Гените - кодът на живота

Къде прекъсва пътят на пациентите с рак

Доц. Еленко Попов: Пациентът винати е в на всичко

Доц. Радосвет Горнев за бъдещето на хирургията и кризите в здравеопазването

Деян Денев: Възлагат се големи надежди на ваксини за нелечими тумори

Ракът на гърдата – историята на една млада жена

✅Доц. д-р Желязко Арабаджиев, началник на Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, член на Експертния борд на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейската комисия

От разговора ще научите:

✅Какви са целите на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейската комисия през новия три годишен мандат

✅Има ли статистика за онкологичните заболявания у нас

✅Ще има ли европейско финансиране чрез рамкови програми за възстановяне на раковите регистри чрез дигитализация

✅"Парцелирана" ли е онкологичната грижа у нас

✅Къде са достиженията на таргетните, прицелни терапии за злокачествените заболявания

✅Няма методичен контрол върху върху правилното изписване на таргетни терапии

✅Няма Единна онкологична доктрина

✅Защо не получават еднаква онкологична грижа пациентите в различните болници и центрове

✅Защо диагностиката трябва да включва биомаркери и генетични характеристики на тумора

✅Персонализираната онкологична медицина трябва да залегне в Националния раков план

✅Що е то биомаркер

✅Какви нови имунотерапии очакваме и с какво те превъзхождат химиотерапията

✅Вече се правят проучвания за противотумрони ваксини, протимотуморни онколитични вируси, CAR-T технология

✅Кои са най-популярните противоракови ваксини

✅Една от фирмите, създала ваксина срещу Covid- 19, разработва противоракова ваксина

✅Какви са ползите за пациентите от достъпа му до нови терапии и съвременна диагностика 

"Основната цел на Мисията за рака е да подобри живота на над 3 милиона европейски граждани до 2030 година, които са заплашени или живеят с рак. Да се насърчи превенцията, скрининга, да се подобри диагностиката и лечението, и да се провеждат мероприятия за запазване качеството на живот онкопациентите и техните близки. Това е основният фокус в дейността на Мисията за рака и на Националните противоракови планове", каза пред БНР доц. д-р Желязко Арабаджиев, началник на Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, председател на Българско научно дружество по имуноонкология.

Доц. Арабджиев е първият българин, който от края на миналата година е член на Експертния борд на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейската комисия.

"Процесът по селекцията на експертите отне над 6 месеца, като повече от 1100 кандидата от ЕС бяха подали заявления и аргументация за участие. Моят принос към дейността на експертния съвет на Мисията за рака ще бъде в качеството ми на практикуващ медицински онколог и с познанията ми в областта на различни аспекти на онкологията – превенция, скрининг, лечение и проследяване на онкологичните заболявания, поясни онкологът.

Доц. Арабаджиев беше лектор на дискусията „Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“

"В българската онкология има определени фракции, което не е лошо от една страна, защото създава условия за конукренция. От друга страна вярвам, че за да вървим в една посока, трябва да намерим общ език в името на пациента. Ние сме длъжни да намалим фракционирането, да ги съединим, за да може да се движи този влак в една посока. И посока да бъде - Европейският протовораков план и Мисията за рака.

Все още обаче няма Единна онкологична доктрина, няма методичен контрол върху върху правилното изписване на таргетни терапии. Има ясни методични ръководства, които в голяма част от случаите се спазват, но поради парцелирането на онкологичната грижа в различни частни и държавни болници, медицински центрове, не можем да гарантираме, че всички пациенти, които имат нужда от таргетна терапия, получават тази таргетна терапия.

Вторият голям проблем е диагностика - биомаркерите и генетичните изследвания. В момента няма ясна Национална стратегия за подпомагане и за задължителния характер на биомаркерите и на генетичните характеристики на тумора. Нямаме финансиране за тази дейност. Изключително важно е изследването на биомаркерите и промотирането на персонализираната онкологична медицина да залегнат в Националния раков план и да бъдат рамкирани от Европейския противораков план и инциативите на ЕК.

За последните 5 години в света има 6 - 7 вида противотуморни имунотерапии. В България стандратите за имунолечение на солидни тумори в много висок процент са налични за пациените и са реимбурсирани от НЗОК.

Моят страх е, дали тази тенденция ще се запази и дали толкова бързо новите терапии ще бъдат одобрявани? Защото България изостава с около 30 на сто по достъп до иновативни терапии. 700 дни отнема у нас одобряването за нова терапия, а този срок е около 450 дни за други държави от ЕС, обобщи доц. Арабаджиев.

Следва продължение по темата за злокачествените заболявания.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg