Снимки на кучета – едното до затрупан човек под руини, другото – с изнурен вид и кални крака, се разпространяват в социални мрежи, подвеждайки, че спасяват хора или страдат за жертви от силното земетресение на 6 февруари в Турция. Снимките, предизвикали хиляди реакции след постове на български език във Фейсбук, включително стотици споделяния и десетки коментари, трогват хората, но се оказва, че това са стари фотографии.
Единият кадър фигурира в пост във Фейсбук, публикуван след природното бедствие и придружен от текста: "Понякога думите са излишни", и знамето на Турция. Така внушава, че показва куче, което издирва хора в руините в Турция след земетресението. Или, че домашният любимец стои до затрупания си стопанин или член на семейството му. Постът е имал има стотици споделяния.
Другата снимка, също публикувана във Фейсбук след земетресението, отнело живота на най-малко 22 000 души в Турция и Сирия, е е придружена от текста: "Това е Ангел, българско спасително куче, след тежка работна нощ! Спасил е 10 човека! РЕСПЕКТ!!!". (виж долу)
Снимката с кучето до затрупан човек
Прилагане на обратно търсене на изображението на кучето до затрупан човек с инструмента TinEye показва резултати, от които със сигурност може да се заключи, че снимката не е от 2023 г. Част от тях водят до библиотеки със снимки като тези на Adobe Stock, Shutterstock, Bigstock и Alamy. Най-подробна информацията за тази снимка има в Alamy, където пише, че е направена на 18 октомври 2018 г. от Ярослав Носка, чешки фотограф (виж долу). За описание на текста той е дал "куче търси ранени хора в руини след земетресение" (Dog looking for injured people in ruins after earthquake). Няма повече подробности.
За същата серия от снимки фигурира в Shutterstock и Bigstock, за автор е посочен Noskaphoto, като всъщност става дума за същия чешки фотограф. Тук могат да бъдат видени снимките му в Alamy. Някои от тези снимки са използвани, също подвеждащо, след земетресения в други страни. А проучваната снимка, която изглежда е най-въздействаща, е използвана за илюстриране на ситуацията след земетресението в Албания с магнитуд 6,4 по Рихтер на 26 ноември 2019 г. (виж тук).
Ярослав Носка е потвърдил пред АФП, че е автор на снимката, която е направена преди няколко години, като е посочил още, че тя е била аранжирана.
Кадърът с изнуреното бяло куче с кални крака
Прилагане на обратно търсене на изображението на бялото куче с калните крака с инструмента TinEye показва резултати, от които също може да се направи извода, че става дума за стара снимка. Тя също фигурира в базата с изображения на Alamy (виж долу).
За снимката в Alamy се посочва, че тя е от 30 март 2014 г., като е направена от Рик Уилкинг за Ройтерс. А описанието на снимката гласи: "Спасителното куче Трайън чака да премине през зоната за обеззаразяване при калното свлачище след търсене на жертви в Осо, Вашингтон, 30 март 2014 г.". Същата снимка, подвеждащо е използвана и от потребител в reddit.com на 7 февруари 2023 г. със заглавие: "Това куче, което виждате, е помогнало да бъдат намерени хора в района на земетресението в Турция" (This dog you see helped find people in the earthquake area in Turkey).
Получилите популярност фотографии на куче до затрупан под руини човек и и на изнурено бяло куче с кални крака, описано като "Ангел, българско спасително куче" не са снимани след земетресението, разтресло Турция и Сирия на 6 февруари 2023 г. Следователно всяко тяхно използване нейно използване в контекста на това земетресение е ПОДВЕЖДАЩО.
Действително в Турция, а и в Сирия, стотици спасителни кучета, включително 5 от България, бяха включени за откриването на оцелели под рухналите сгради след опустошителния трус. И са помогнали да откриват оцелели в руините, включително български спасителни кучета. Но нито едно от тях не е кучето, представено като "Ангел, българско спасително куче". Нито едно от работилите в Турция спасителни кучета не е това от снимката до ръката на затрупан човек. Има и множество документирани случаи, които показват привързаността на кучетата към техните стопани при бедствия. Но случаят не е такъв.
----------------------
Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
