Д-р Александър Симидчиев: Необходим ни е Закон за спасяването по въздуха

• Доц. Олег Чолаков:10 медицински хеликоптера са нужни за 6 бази на системата HEMS

🚨Д-р Александър Симидчиев - пулмолог, началник на функционалното отделение към Медицинския институт към МВР

🚨Наталия Маева - председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб

От разговора ще научите:

🚨Защо ни трябва ново законодателство за стартиране на дейността по системата HEMS

🛩️Кои авиотряди имат право да излитат и кацат на места, различни от официалните сертифицирани летища

🚨Само хеликоптерите на МВР и МО могат да кацат на места извън летищата и затова Авиоотряд 28 не би могъл да лети като спешна въздушна помощ

🛩️Какво трябва да включва един нов закон за Спасяване на човек чрез въздушна помощ

🚨 Собствени или под наем е по-ефективно да бъдат медицинските хеликоптери

🛩️В Закона за телефон 112 няма предвидена помощ по въздуха

🚨Какъв да бъде съставът в един хеликоптер и кой носи отговорност за хората в него по сега действащото законодателство

🛩️Кой ще може да лети на тези хеликоптери

🚨Имаме ли обучени кадри за тази дейност и как те ще поддържат квалификацията си

🛩️ Какво оборудване трябва да имат хеликоптерите при спасяване на деца или на възрастни

🚨Имаме ли сертифицирани сервизи за поддръжка на хеликоптерите за медицинска помощ

🛩️Как ще се финансира дейността по различните видове въздушно спасяване - през МЗ, през Застрахователни дружества, през НЗОК

🚨Колко бази да кацане са необходими и от какво зависи техният брой

🛩️ Защо няма данни колко пъти в годината ще се налага използването на медицинска помощ по въздуха

При сега действащото законодателство, ако не се промени законът, единствените, които имат право да кацат извън официално сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на отбраната и на МВР. Затова и виждаме толкова често да се използва единствено Спартан, а това неефективно, когато става дума за превоз само на едно лице.

Например Авиоотряд 28 е вторичен разпоредител с бюджета на Министерство на транспорта. Но ако те са към Министерство на транспорта, могат да кацат и излитат само от и на официално сертифицирани летища. А не където има пострадал човек.

МС възложи на Държавния авиационен оператор спешната помощ по въздух

Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и колко да бъдат, трябва да помислим върху това как да организираме този процес в един смислен и синхронизиран подход, което може да стане единствено с ново законодателство, свързано с това да имаме Закон за спасяването на човек. Това да включва всички видове спасяване и да се посочи конкретно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването.

На първо място трябва да се промени Закона за 112 - там няма предвидено спасяване по въздуха. След това Законът за бедствията и авариите, в които промени да се посочи кой участва в спасителните екипи, не на последно място кой ще заплаща дейността за това спасяване по въздуха.

Ако хеликоптерна линейка е използвана при спешен медицински случай или превоз на органи - това би могло да се финансира по линия на спешната помощ, както е в момента, през бюджета на МЗ към спешната помощ.

Ако е спасяване в планина - това се финансира най-често чрез застрахователните дружества, ако си застрахован, ако не си - се заплаща от лични средства.

Би могло и чрез здравна вноска, а също и чрез благотворителност, както е в някои държави, като става дума не са събиране на капачки, а чрез църквата, чрез големи филантропски организации.

Законодателството в областта на въздухоплаването може да регулира къде могат да кацат и да излитат и кой е екипажът. В момента на борда на хеликоптер могат да бъдат само екипаж- един или два пилоти и пътници. Отговорност за сигурността на екипажа по сега действащото законодателство може да носи само пилотът - но той не е медицинско лице - тоест и тук има разцепване на отговорностите и тук трябва да се направи корекция, за да може тази дейност да работи.

Закупуването на хеликоптера е само едно копче от шинела....Три са възможните варианти за хеликоптера - под наем, на лизинг и да се закупят. Но ако мислим в дългосрочен план, трябва да започнем веднага обучаване на екипи, иначе тези хеликоптери ще стоят една година, без да летят. Важно е и дали купуваме хеликоптери с оборудване?

На следващо място е районирането на България - това зависи от броя жители на определено място и на второ място  - има ли здравни заведения, които могат да приемат в кратък срок тежко болен пациент.

Другият момент е взаимодействието с други служби - как от линейка прехвърляме в хеликоптер и обратно, при планинското спасяване кой спасява, при големи бедствия и аварии в заводи или индустриални паркове също трябва да имаме план за действия, при паднал самолет също разработен план.

Но за да се разработи системата, трябва да променим законодателството в няколко области с един интегриращ закон - Закон за спасяването. Според мен системата има пет основни дейности и трябва да се определи на кого ще са отговорност тези дейности - дари на МЗ, дали на МТ, МО или на МВР.

Аз лично смятам, че МВР, което и сега работи със системата 112 има и авиоотряд, който обслужва пограничните райони, има всички компоненти да обедини дейността, МВР трябва да ръководи системата на спешна въздушна помощ.

"Според мен предложението на д-р Симидчиев за един смислен и синхронизиран процес би могло да доведе до създаването на спешна въздушна помощ у нас. Във Виена, когато аз трябваше да бъде преведена за трансплантацията ми като пациент и след това докато лежах в болничната стая на ден над нас преминаваха по 7 - 8 медицински линейки. Няма никога да забравя този шум на въздушни линейки...Този шум у нас липсва...

Австрия и като планинска държава разполага с различни видове въздушни линейки - има и хеликоптери, и малки самолети, зависимост от случая, дали е пациент, дали са донорски органи, дали е спасяваен на дете или на възрастен...

Затова у нас нещата ще станат, ако системата се подреди правилно, а не просто да се закупят едни хеликоптери!", каза за БНР Наталия Маева.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg