Проф. Еюбова: Приобщаващото образование трябва да е мисия на всички

От разговора ще научите:

🧩Имаме ли концепция, алгоритъм, какъв е пътят на едно дете с аутизъм

🧩Каква информация задължително трябва да съдържа Личната амбулаторна карта на детето

🧩Положителната новина - във всеки областен град има Център за ранно детско развитие

"За децата от аутистичния спектър няма концепция какъв е пътят на това дете. Има една Методологията за оценка на детското развитие, с която разполагат педиатрите и общопрактикуващите лекари, и тя е от 70-те години...

Ние с колегите винаги сме коментирали, че трябва да има обща политика, някакъв общ план за подобряване на ранната диагностика и интервенция при тези нарушения. А не просто всеки чул нещо, което може и да не е проверено или медицински издръжано като недоказани методи за терапия, като така родителите могат да станат жертва на злоупотреба...защото всеки родител се хващат за сламката, което е разбираемо", каза пред БНР проф. Севджихан Еюбова.

"Това, което има е  - Програма "Детско здравеопазване" на НЗОК - това са така познаните ни детски консултации при общопрактуващия лекар на детето, както и здравният картон, в който се описват поставените ваксини на детето- тоест фокусът е върху антропрометичните изследвания - тегло и ръст на детето. Според Програма "Детско здраве" през първите три години на детето трябва да се провежда чрез специалната методика на Василка Манова Томова ежемесечо оценка на нервнопсихическо му развитие. Всичко това би следвало да е описано на личната амбулаторна карта на детето.

И положителната новина е, че във всеки областен град беше разкрит Център по ранно детско развитие,това е център, който предлага услуги по ранна интервенция - специфични услуги за малки деца, които имат проблем в развитието. Това може да е проблем с моториката, говора, закъсняване на прохождането, което трябва да стане до 1,3 месеца. Услугата е много добра за родителите и е безплатна", каза още проф. Еюбова.

"Най- добрата програма за обучение и терапия при децата аутисти е т.нар. Приложен поведенчески анализ. Тя е най-желаната и най-популярните в момента сред специалистите за децата с дефицити. Тя е индивиудална за всяко дете. И тя е най-добрата методика. Специалистите по приложен поведенчески анализ подлежат много строга сетритификация. В България вече имаме такива специалсти, но за жалост те са съсредоточени в големите градове, посочи експертът.

"За жалост у нас няма специализирани адаптирани учебници за деца аутисти за общообразователната система. Преподавателите от ВУЗ-вете, които са ангажирани с проблемите на специалната педагогика, са тези, които най-добре познават различните методики на МОН по учебните предмети.

И се оказва, че голяма част от учителите в общообразователната система - ресурсните учители, социални педагози, логопеди сами изработват дидактичните материали и адаптират учебното съдържание спрямо нуждите и специалните образователни потребности на децата", изтъкна проф. Еюбова.

Нещо повече - всеки предмет се адаптира за всяко едно дете индивидуално, коментира още тя.

"За моите колеги и за мен приобщаващото образование е Мисия! Но то не бива да е мисия само за учителите и специалистите, които работят с различните деца, а по-скоро цялото общество трябва да е ангажирано с приобщаване на различните!", категорична е проф. Еюбова.

Според нея все пак предстои приобщаващато образование да стане държавна политика. Защото има и кадри, и млади ресурсни учители, които завършват тези нови специалности и биха могли да кажат какво да включва като съдържание едни такива специални учебници, казва проф. Еюбова, допълвайки, че подкрепя всички, родители, които вършат работа и на държавата, и на образователаната система...

"Не е тайна, че голяма част от хората, които записват специалности като ресурсен учител, логопед, психолог, педагог, са именно такива родители на деца с проблеми в развитието.

В другите държави, особено в Скандинавските, има практика при дете или човек с някакво страдание, да му се поставя гривна/лента със слънчогледи, за да знаят околните, че то може да има невидим на пръв поглед проблем и да се реагира адекватно, но у нас по-скоро има тенденция, да не се слага етикет върху децата, да не се стигматизират още повече.

Но в случаите, в който става въпрос за по-голямо пространство, за възможност за реакция, от малко по-особено внимание към него като тяло и като личност, това е един от начините са изпрати послание към околните, особено на местата с много хора, като летища, градски транспорт, болница...Това е инициатива на неправителствена чужда организация, която у нас не работи...

Друг не по-маловажен въпрос е, че когато това дете навърши 18 г., изпада в безтегловност, защото излиза от всички видове центрове за подкрепа и остава само на грижите на близките си. Липсват програми, които да стимулират професионалното развитие на децата с аутизъм след 18-годишна възраст. Те разчитат единствено на помощта от държавата по ТЕЛК решенията. Това не води до повишаване на социалната адаптация на децата и семействата", каза още проф. Еюбова.

Тя съобщи, че има българско мобилно приложение за скрининг на риска за нарушения от аутистичния спектър – MchatRF и то може да се изтегли безплатно от Google Play. То представлява списък от въпроси за конкретни поведения, които насочват към рисковете от аутизъм. 

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg