Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви във вторник, че руският президент Владимир Путин е сгрешил, когато е решил да атакува Украйна, като нарече последната година ключова за глобалната сигурност.
"Путин искаше по-малко НАТО, но получи повече НАТО", каза Столтенберг по време на представянето на годишния доклад на алианса, предаде Ройтерс. Той отбеляза, че границата на Алианса с Русия ще се удвои, когато Финландия и Швеция се присъединят към НАТО.
Наричайки Москва "най-значимата заплаха" за глобалната сигурност наред с тероризма, генералният секретар подчерта, че НАТО "е бил подготвен", когато руските танкове са навлезели в Украйна.
Столтенберг добави, че НАТО "е видял признаци", че Русия е поискала доставки на смъртоносни оръжия от Китай, като същевременно отбеляза, че Пекин оспорва "интересите, сигурността и ценностите" на Алианса.
Той предупреди Китай да не доставя смъртоносни оръжия на Русия, докато Си Цзинпин и Владимир Путин се срещнаха в Москва за преговори.
"Не сме видели никакви доказателства, че Китай доставя смъртоносни оръжия на Русия, но видяхме някои признаци, че това е било искане от Русия и че това е въпрос, който се разглежда в Пекин от китайските власти“, каза Столтенберг репортери в Брюксел.
"Китай не трябва да предоставя смъртоносна помощ на Русия, това би означавало да подкрепя незаконна война", добави той.
Според Столтенберг, седем от 30-те съюзници са изпълнили целта на НАТО за военни разходи през 2022 г., което обаче е една страна по-малко, отколкото през 2021 г. точно преди инвазията на Русия в Украйна.Той отбеляза пред репортери на пресконференция в централата на НАТО в Брюксел, че първоначално алиансът е очаквал още две страни да постигнат целта.
"Не се движим толкова бързо, колкото изисква опасният свят, в който живеем", каза генералният секретар Йенс Столтенберг. "Очаквам съюзниците да се споразумеят за по-амбициозно обещание на срещата на върха през юли за военни разходи за минимум два процента".
Столтенберг не разкри кои страни са постигнали целта, но се позова на годишния доклад на НАТО, който ще бъде публикуван по-късно във вторник.
На срещата на върха в Уелс през 2014 г. лидерите на НАТО се съгласиха да преминат към изразходване на поне 2% от техния БВП за отбрана в рамките на едно десетилетие.
Миналата година само САЩ, Обединеното кралство, Гърция, Полша и трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва изпълниха целта, договорена преди девет години.
