2
Последната официална статистика от преди 10 години сочи, че пациентите с бъбречни заболявания у нас са около 12,84 на сто. До края на тази година се очаква по инициатива на Българско нефрологично дружество да се направи нов скрининг на хората с бъбречно увреждане.
Хипертониците и диабетиците са рискови за отключване на бъбречен проблем, като сред тях е и най-големият дял недиагнотицирани за влошена бъбречна функция, разказва в този епизод изтъкнат наш нефролог. .
По данни на Европейската бъбречна асоциация за страните от ЕС от 10 души един знае, че е с хронично бъбречно заболяване.
Не е за пренебрегване и фактът, че прекаралите Covid-19 може да имат бъбречна увреда, която дори да е стопирана за известен период, има непрекъснато прогресивен ход. Затова тежко прекаралите трябва да се изследват, споделят експерът в този епизод.
Защо след пандемията скача броят и на пациентите на хемодиализа?
Има ли повече бъбречни трансплантации или не у нас?
Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на бъбречното здраве.
Слушайте епизода тук:
👨⚕️Проф. Емил Паскалев - началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница и Председател на Българско нефрологично дружество
От разговора ще научите:
👨⚕️Расте ли броят на пациентите с бъбречни заболявания у нас
👨⚕️Защо няма точна статистика за хората с бъбречни болести
👨⚕️Кои са рисковите фактори за отключване на хронично бъбречно заболяване
👨⚕️Каква е връзката между високо кръвно и захарния диабет и ХБЗ
👨⚕️Какви са усложенията при ХБЗ
👨⚕️Кои са най-важните изследвания, за да се установи здрави ли са вашите бъбреци
👨⚕️Защо Covid-19 доведе до по-голям брой хора с бъбречни заболявания
👨⚕️Какви изследвания трябва да направят пациенти, прекарали тежък Covid-19 във връзка с бъбречната функция
👨⚕Има ли нарастване на броя на пациентите на хемодиализа у нас след пандемията
👨⚕️Може ли пациенитите на хемодиализа да се заразят с хепапит С или хепатит Б по време на хемодиализата
👨⚕️Защо пациенти на хемодиализа търсят услугата в чужбина
👨⚕️Има ли ръст на бъбречните трансплантации у нас
"Бъбречната заболеваемост у нас се е увеличила заради вредните характеристики на нашето ежедневие и заради миграционния процес, който се осъществява в България. Тя е била около 13 на сто преди 10 години, сега очаквам да е 15 на сто бъбречната увреда.
Намалява младото население, което мигрира и се увеличава делът на хората над 60 години. У нас друг вреден фактор, който допринася за ръста на бъбречните болести, е лошото и неправилното хранене. Това си има финансово-икономическа причина.
Поради редица социални причини в другите страни има по-ниска честота на бъбречна увреда, тя се движи малко над 5,5 на сто, но не повече от 7,5 на сто за цялата популация на съответните развити европейски държави", изтъкна за БНР проф. Емил Паскалев.
"Българското нефрологично дружество подготвя до края на година нова статистика за процента на бъбречно увреждане сред населението. Това ще стане на базата на скрининг, като статистиката ще се извърши от нефролози и специалисти по медицинска статистика за цялата страна. Така ще може да се направи характеристика на развитието на бъбречните заболявания в нашата страна, съобразено с другите социални фактори като миграция и преживяемост.
Най-големият дял е на хората, които не знаят, че имат бъбречно увреждане. Техният дял е най-голям сред хипертониците и диабетиците. По НЗОК се лекуват над 600 хиляди диабетици. Но това не са всички, има такива, които не са на медикаменти, а само на диетичен режим,такива, които приемат медикаменти, но понеже са евтини, не си правят труда да ги купуват по НЗОК. Хипертониците са над 1, 200 милиона и те също не могат всички да бъдат обхванати. И при тях не е задължителто да си пускат нужните изследвания за бъбречната функция - креатинин и албумин", поясни още председателят на Българско нефрологично дружество.
По думите на проф. Паскалев заради дългата пандемия броят на пациентите на хемодиализа силна намалява, най-вероято и е имало и неприятни изходи:
"Ако преди Covid имаше около 4500 души на хемодиализа, броят на тези пациенти постепенно спадаше, сега е по-малък, но едновременно с това се забелязваме, че вече има и ръст.
Този ръст е в резултат на увеличената болестност на бъбречни заболявания вследствие на Covid-19, което води пък до бъбречна недостатъчност при тези пациенти.
Covid-19 довеждаше и по време на активния си период, но и след това до бъбречна недостатъчност. Дори тя да е стопирана за известен период, тя има непрекъснато прогресивен ход. Има значение да се забави хода на прогресията, но няма как да се излекува състоянието или бъбречната увреда в резултат на Covid инфекцията", поясни проф. Паскалев.
По думите му така остава невъстановена нормалната бъбречна функция. Тя леко увредена има много бавна еволюция, прогресия. За различен период от време задължително ще доведе до бъбречна недостатъчност, посочи известният нефролог.
Не всеки прекарал Covid-19 е задължително да има бъбречна увреда, но тежко прекаралите трябва да си направят пакета изследвания за бъбречната функциия - особено ако по време на острия период на болестност е установено, че креатининът е бил завишен", съветва началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница.
Според проф. Паскалев след две години на пандемия няма подем на бъбречните трансплантации у нас, а по-скоро застой. Има увеличаване на броя на бъбречно трансплантираните българи в чужбина, изтъкна той.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
