Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кристалина Георгиева, МВФ: Глобалният растеж ще се забави под 3% през 2023 г.

Кристалина Георгиева
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Продължаващото забавяне в почти всички развити икономики по света се очаква да доведе до отслабване на глобалния растеж до нива под три процентни пункта тази година, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

"С нарастващото геополитическо напрежение и все още високата инфлация стабилното възстановяване остава неуловимо“, посочи г-жа Георгиева в подготвени коментари преди пролетните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица, съобщават Франс прес и Блумбърг.

"Това вреди на перспективите на всички, особено на най-уязвимите хора и страни", добави тя в речта си, която трябва да бъде произнесена във Вашингтон.

Глобалният растеж спадна почти наполовина миналата година до 3,4%, тъй като въздействието на руската инвазия в Украйна се разпространи в световната икономика, спирайки внезапно започналото възстановяването от коронавирусната пандемия.

Въпреки че се очаква нововъзникващите пазари в Азия да видят значително увеличение на икономическото производство, като се прогнозира Индия и Китай да представляват половината от целия растеж през тази година, добрите новини ще бъдат компенсирани от забавянето, което се очаква за 90 процента от развитите икономики по света.

"Растежът остава слаб от историческа гледна точка - както в краткосрочен, така и в средносрочен план", посочи шефът на МВФ.

Тя добави, че световният растеж вероятно ще остане на нива около 3% през следващото половин десетилетие, което е най-ниската средносрочна прогноза от 90-те години на миналия век и далеч под средната прогноза за растеж от 3,8% през последните две десетилетия.

Очаква се страните с ниски доходи да претърпят двоен шок от високите разходи за заеми и спада в търсенето на техния износ, което може да доведе до увеличаване на бедността и глада, отбеляза Кристалина Георгиева.

"Около 15% от страните с ниски доходи вече са в затруднено положение, а други 45% са изправени пред висока уязвимост по отношение на дълга“, каза тя, като призова по-богатите членове на МВФ да направят повече, за да предоставят подкрепа.

Въпреки относително мрачните растежни перспективи, високата инфлация означава, че централните банки трябва да продължат да повишават лихвените проценти, стига натискът върху финансовата стабилност да остане ограничен след неотдавнашния сътресение в банковата индустрия в САЩ и Швейцария, отбеляза Георгиева.

"Ако банковата система стане нестабилна, политиците ще се сблъскат с по-сложни компромиси между инфлацията и защитата на финансовата система. Те трябва да бъдат по-бдителни и по-гъвкави от всякога", добави Георгиева.

Острото послание на Кристалина Георгиева идва ден, след като МВФ предупреди, че геополитическата фрагментация, водена от напрежението между САЩ и Китай, рискува да навреди на световната икономика, като преките чуждестранни инвестиции и друг капитал все повече се насочват към обединени блокове от държави.

Тя повтори предупреждението от януари, че по-дългосрочната търговска фрагментация - включително ограничения върху миграцията, капиталовите потоци и международното сътрудничество - може да намали глобалния брутен вътрешен продукт с до 7%, което се равнява на комбинираното годишно производство на Германия и Япония. Прекъсванията при търговията на технологии могат да доведат до загуби до 12% от БВП за някои страни, предупреди шефът на МВФ.

Георгиева призова страните да бъдат прагматични по отношение на укрепването на веригите на доставки.


По публикацията работи: Явор Римски
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени