В 72 на сто от случаите даден медикамент започва да липса заради свърхтърсене и невъзможност на производството да догони търсенето, сочат данните на Европейската агенция по лекарствата. Такъв е случаят с лекарството за отслабванев световен мащаб.
В списъкът на лекарства в недостиг на ЕМА са 15 лекарства. Това са лекарства, които се покриват от здравните фондове напълно или частично.
Как паралелната търговия с лекарства може да осигури бърз и сигурен достъп до медикамент, който в даден момент липсва на българския аптечен пазар?
Масов ли е недостигът на лекраства в Европа или това зависи от националните политики?
Каква политика е необходимо да се приложи към вносителите на лекарства при кризисни ситуации?
По-скъпи ли са лекарствата в България?
Нужда ли е промяна в нормативната уредба, за да има достъп до нерегистрирани лекарства за амбулаторно лечение?
Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на улесняване на достъпа до лекарства по европейски начин.
Слушайте епизода тук:
🔴Боряна Маринкова - Изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства
🔴Антон Манолев – председател на УС на БАРПТЛ
🔴Христофор Иванов – член на Управителния съвет на БАРПТЛ
От разговора ще научите:
💊Защо има липсващи лекарства на българския пазар
💊Възможности за подобряване на достъпа до лекарства чрез насърчаване на паралелния внос и намаляване на административната тежест
💊Как работи системата СЕСПА
💊Има ли забавяне в произвоството на лекарства, заради войната в Украйна
💊По-скъпи ли са лекарствата в България
💊Как върви процесът по Националната здравноинформационна система
"Последните три години наблюдаваме изключително критични ситуации, уникални по отношение на недостига на медикаменти, като в повечето случаи причините са производствени, свързани с националните особености на веригите на лекарствоснабдяването, особено по отношение на скъпоструващите лекарства, а също и заради изтегляне на лекарства от българския пазар. Но това не означава, че те напускат европейския пазар и в тази посока ние имаме важни предложения.
Едната възможност е внос на лекарствени продукти от единния европейски пазар чрез паралелен внос. Другата възможност е вносът на нерегистрирани ЛП от цял свят у нас, но само за болнично лечение по линия на Наредба 10, където тази възможност е регламентирана. Ние апелираме да се подбори тази верига за достъп чрез намаляване на административната тежест по линия на паралелния внос.
Искаме времето за пускане на пазара на липсващ продукт от европейския пазар на нашия чрез паралелен внос да се съкрати от шест месеца на един месец. Настояваме да се стартира процедурата по разрешение за употреба за този продукт от страна на нашата ИАЛ, като отпадне процедурата по искане за потвърждение от страната, откъдето идва лекарството и от тяхната агенция по лекарствата, че този медикамент съответства по определени критерии на това, което сме представили като желание да бъде доставено на българския пазар като паралелен внос. Тази процедура трае понякога до една година и забавя разрешението за употреба.
Друг проблем е образуването на цена за дадения продукт, което също е на разрешителен режим. Това, което може да съкрати сроковете, е тези цени, които получават продуктите от паралелен внос за еднакъв и подобен вече утвърден на единния европейски пазар продукт и цена, да получават автоматично цената, без да се минава пред процедура по разрешаване. Тя трае по закон 30 дни, но понякога отнема около два месеца и това забавя достъпът на продукта до пациента и аптечния пазар с 8 месеца", поясни Христофор Иванов – член на Управителния съвет на БАРПТЛ.
"Ние смятаме, че трябва да се предприеме регулаторна стъпка към съкращаване на тези срокове, дори още по-смело - смятаме, че трябва да се премине на регистрационен, уведомителен режим по отношение на цените от парален внос. Защото това са цени, които вече съществуват и следват цената на първовносителя. Този режим отново ще е през Националният съвет за цени и реимбурсиране. Така пациентите ще имат бърз достъп при различни критични ситуцаии, изтъкна Боряна Маринкова - изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства.
Маринкова поясни още, че предлаганите промени са, за да не търсят пациентите лекарствата от чужбина.
"Такъв е случаят с липсата на лекарства за чревни паразити при деца, за които има доста сигнали и родителите го купват от Румъния, в тези случаи медикаментът е предписан от лекар, и от Асоциацията смятат, че при такъв непреодолим проблем, те да могат да внасят нерегистрирани за амбулаторно лечение лекарства. Затова са необходими промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, допълни още Маринкова.
Маринкова припомни, че благодарение на паралелния внос в критичен момент пред този зимен сезон имаше достатъчно количества от най-масовия антибиотик, търсен от пациентите. Оземпик продължава да бъде търсен като медикамент в глобален мащаб, имаме уведомление, че доставките няма да бъдат ритмични, доставчикът за България е един, лекарството е в списъка на медикаменти в недостиг от страна на Европейската агенция по лекарствата, производството не може да догони свръхтърсенето - това е световен феномен...
"Редица държави от ЕС, съотносими с българския лекарствен пазар, имат по-либерални режими по отношение на снабдяването с липсващи лекарства чрез паралелн внос", коментира Антон Манолев – председател на УС на БАРПТЛ.
По думите му системата СЕСПА у нас работи добре. От Асоциацията за паралелна търговия подкрепят категорично дигитализацията в здравеопазването. СЕСПА е нова система и в този случай винаги могат да се търсят подобрения. Но трябва да мине време и да се направи анализ дали има нужда от промени, каза още Антон Манолев. Всички страни от ЕС имат подобни системи - да се докладва за данните и на базата на формулата да се генерира списък на медикаменти, които могат да станат рискови да бъдат в недостиг. Формулата е когато наличността на медикамента пада под 65 на сто за последните шест месеца, което не означава, че тези лекарства ги няма, а че те попадат в група на намаляващо количество, това да повишава вниманието на държавата към тях, поясни още Боряна Маринкова. И те влизат в забранителен списък.
Експертите посочиха, заради войната в Украйна много от съставките и помощните вещества за производство на лекарства с произход от Украйна, създава грижи и сериозни забавяния в доставките, но за България няма информация как това се отразява. А цените на лекарствата у нас са относително ниски за европейския пазар, казват те. Покачването на цените е за целия европейски пазар.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
