Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Най-фундаменталното събитие в християнския свят и религия - Възкресението, е вдъхновило редица творби в различние изкуства. Кои конкретно са най-знаковите филми, описващи живота и смъртта на Исус Христос, които може да гледате по повод празника?
Може би най-противоречивият филм на тема Разпятието е "Страстите Христови" с режисьор Мел Гибсън. Лентата въздейства силно със своята жестокост и натуралистични сцени. "Отправната ми точка беше да създам история, която да вдъхновява хората, да ги трогва дълбоко и да разпространява ценностите на вярата, любовта и прошката. И мисля, че успя", казва Гибсън.
Джим Кавийзъл е в ролята на Иисус, Моника Белучи е Мария Магдалена, а две от най-важните роли са поверени на българските актьори Христо Шопов - Пилат и Христо Живков, когото загубихме неотдавна, е Йоан. Филмът проследява историята на Иисус от залавянето му в Гетсиманската градина до смъртта му на Кръста. Стъпка по стъпка, с вплитане на силна човешка болка, с пресъздаване дори на арамейския език, Гибсън прави зрителите съпричастни на този изключителен момент в християнската история. "Опитахме се да пресъздадем максимално точно описанието на Страстната седмица както е в четирите Евангелия. Самите Евангелия са обзорни, представят кратко описание на случилото се, но с изключение на няколко реплики, почти не сме се отклонявали от описаното в Евангелията."
Акцентът на Гибсън е върху събитията на Разпети петък. Филмът показва в шокиращи подробности страданията на Исус на кръста. А епизодичните появи на Сатаната подчертават християнската доктрина, че смъртта на Исус побеждава силите на тъмнината, обяснява актьорът в главната роля Джим Кавийзъл:
"По време на целите снимки непрекъснато медитирах и се молех или както бихте казали не излизах от образ. Беше важно, защото знаех, че хората ще видят Исус в мен само чрез молитвата."
Според някои критици на филма, бруталността му го прави садистичен. Но е безспорен факт, че "Страстите Христови" ни показва най-детайлното пресъздаване на разпятието. Дотолкова, че докато играе разпънатия на кръста Исус, Джим Кавийзъл е много болен и на практика рискува живота си.
"Имах проблем със сърцето и когато лекарят ме преслуша заяви: Мел, той може да умре. Но едно от най-хубавите качества на Мел Гибсън е, че е хазартен тип. Попита ме продължаваме ли снимките и аз отвърнах, че да, това е между мен и Господ."
Любопитно е, че повечето от сцените в "Страстите Христови" са заснети по същите места, където е снимал и своя филм Пиер Паоло Пазолини. В "Евангелието по Матея" Иисус е невзрачен, измършавял, но с дълбоки и проницателни очи - истински Спасител на народа - подхождащ много на режисьора, който е убеден марксист. Повечето от персонажите са непрофесионални актьори, а типажите обикновени местни хора, което допринася за подсилване ефекта на достоверност на разказа, доближавайки го по сила до документалното въздействие.
„Евангелието по Матея” е номиниран за три „Оскар”-а и отличен със Специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 1964 г.
Друг филм от шейсетте години на миналия век е смятан за една от най-добрите ленти, снимани някога, а гледането му е великденска традиция за мнозина - това е "Бен-Хур".
"Героят на Юда Бен Хур се ражда в ума на герой от Гражданската война - генерал Лю Уолъс. Една вечер през 1876 г. Уолъс решава да напише роман, който започва с появата на тримата влъхви, които отиват във Витлеем, за да видят новородения Исус. Но Уолъс добавя обрат и пише за измислен принц на Юдея."
Филмът е епична приказка, чието действие се развива в Йерусалим през 26 г. сл. Хр. Богат еврейски благородник на име Юда Бен-Хур е поробен от римляните и фалшиво обвинен в заговор за убийство на римски управител. Бен-Хур преживява две трогателни срещи с Исус Христос, когото водят към разпятието, и търси неговото отдавна изгубено семейство.
"Лю Уолъс не е бил нито вярващ, нито атеист по времето, когато пише романа си. Но решава да пише за божественото, чиято кулминация, разбира се, е разпъването на кръст и приемането на християнската вяра от Юда Бен Хур."
В сюжета има по нещо за всеки вкус - романс, приключения, спорт, екзотични места и мелодрама. Затова и не е случайно, че филмът поставя рекорда за най-много спечелени награди Оскар - цели 11, който и до момента не е подобрен, а само изравнен от "Титаник" и "Властелинът на пръстените".
"Исус от Монреал" е канадски филм и един от най-добрите за вярата, номиран е и за Оскар в категорията най-добър чуждоезичен филм. Разказва се за група актьори, които пресъздават Страстите Христови в една неортодоксална пиеса, докато не се оказва, че действително ги изживяват. Саундтракът е запомнящ се и включва българската народна песен „Притури се планината“. Страхотна актьорска игра, силни и въздействащи сцени, които трудно се забравят, както и Мистерията на българските гласове.
Още една лента, смятана за шедьовър на Великденска тематика, изследва различна гледна точка към живота на Спасителя - "Последното изкушение на Христос" с режисьор Мартин Скорсезе по едноименния роман на Никос Казандзакис. Един от най-известните съвременни американски режисьори представя живота на Христос непосредствено и достъпно дори за онези, които не са посещавали никога църква.
"Идеята на Казандзакис е много интригуваща, защото той подхожда към същността на Исус Христос от двете гледни точки - Исус като човек и Исус като божество. А именно християнските събори в първите хиляда години от възникването на религията потвърждават, че Исус е бил едновременно изцяло човек и изцяло бог", казва Скорсезе.
Ролята на Иисус изпълнява Уилям Дефо, който успява великолепно да внуши, че неговият герой е подвластен на слабостите и изкушенията, пред които всеки човек се изправя през своя живот - страх, съмнение, угнетеност, похот. Обрисуван е като грешник, изпълнен със съмнения, водещ борба с мазохистичните си наклонности, но в крайна сметка узрява за отговорността да бъде Месия.
"Идеята на Казандзакис е, че човешката природа на Христос не може да приеме този факт до последния момент, докато го разпъват на Кръста както е Божията воля, волята на баща му. За мен беше изключително интересно, защото ако човешката природа се съпротивлява, тя страда и се бори, точно както ние хората страдаме от болка, от съмнения, от изкушения. За мен този Исус е по-разбираем и достъпен."
В някои страни, включително Гърция, Турция, Мексико, Чили и Аржентина, филмът е забранен или цензуриран в продължение на няколко години. През 1988 г. по време на прожекцията му в Париж една християнска фундаменталистка група опожарява театър „Свети Мишел“. Скандален като съдържание и визия, "Пследното изкушение" е филм за всеки киноман.
Друга знакова лента е чудесният музикален филм на Норман Джуисън, екранизация на едноименната рок-опера на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър "Исус Христос Суперзвезда". Действието следва каноничното Евангелие, разказващо за събитията, станали през последната седмица от живота на Иисус. Ролята на Христос във филма играе великолепно Тед Нийли, който заедно с Карл Андерсън (Юда) е номиниран за „Златен Глобус”.
"Трудно е да качим обордуването на върха на планината и трябва да разчитаме на мулета и магарета както е било преди две хиляди години. Някои от местата, които избрахме за снимки се оказаха почти недостъпни, но пък това се отплаща от кинематографична гледна точка. Жегата също ни създава проблеми, а тъй като е мюзикъл актьорите пеят и танцуват и се налага да го правят при температури от над 40 градуса."
Може би най-известният мюзикъл в света е истински феномен, който запленява публиката вече четирийсет години. "Исус Христос Суперзвезда" на сър Андрю Лойд Уебър е вечна класика, която представя добре познатите ни събития около Възкресението, но от необичаен ракурс - през очите на Юда Искариотски. Театралният режисьор Гейл Еудардс не пести суперлативи:
"Това е знаковата творба на Андрю и за много хора е най-великата музика, която е писал. Наистина е изключителна. На моменти музиката е сурова, друг път младежка и все още звучи актуално, сякаш е написана вчера. За мен текстовете са сензационни и отбелязват феноменалното сътрудничество между двама велики творци - Андрю и Тим."
"Исус Христос Суперзвезда" е поставян професионално в 42 държави по целия свят, а приходите му надхвърлят 205 милиона долара.
Филмът с най-неортодоксалния подход към фигурата на Исус е на легендарната британска комедийна трупа Монти Пайтън "Животът на Брайън" от 1979 година. Това е язвителна, анархистична сатира не само срещу религията, но и срещу холивудския стил на третиране на библейските теми. Филмът прелива от невероятно остроумни шеги, скечове и реплики, които с времето са се превърнали в истинска класика на комедийния жанр.
"Изключително рядко се среща хумор в религията, няма да видите никоя религия да се шегува. Има огромен хуморен вакуум в сърцето на всички религии."
„Монти Пайтън“ не само нападат и хулят фанатизма и лицемерието на институционализираната религия и политика по своя неповторим начин, но предлагат и алтернатива: бъди индивидуалност, мисли с главата си, не оставяй на другите да те водят!
"Невъзможно е подобен филм да се направи днес, всеки много би се замислил, защото случващото се е ужасяващо и много опасно. Свободното слово е подложено на жестоки атаки", изтъква режисьорът Тери Джоунс. Но както се пее в култовата песен от филма, винаги трябва да гледаме от добрата страна на живота.
