Постове във Фейсбук и публикации в различни сайтове, споделяни и коментирани десетки пъти, твърдят, че у нас се продава "пластмасов ориз", който е опасен за здравето. Подобни информации са придружавани от снимки и видеа на ориз изглеждащ като пластмасов (виж тук и тук).
Десетки видеа, публикувани в интернет твърдят, че показват как в китайски и виетнамски фабрики създават неистински ориз. Според описанието работници влагат в машина полиетиленови пликове, които след обработка се превръщат в оризови зърна. Според информация във видеата фалшивите зърна се правят от картофено нишесте с неголям примес на пластмаса за белота и устойчива форма. Според авторите на твърдението най-сериозна опасност, която крие "пластмасовият ориз" е съдържанието на афлатоксини, които действително са много опасни за човешкото здраве. Токсинът, който се произвежда от плесени, е устойчив както на топлинна обработка, така и на различна киселинност на средата. Тези токсини са продукт на плесени и се срещат най-често в царевица, пшеница, ориз, подправки, сушени плодове и ядки. Подобно на други плесени, развитието на афлатоксините се благоприятства от влагата.
В част от публикациите е приложена снимка на фалшивия пластмасов ориз, който е опасен за здравето.
В публикациите в различни сайтове се посочват методи как да се различи фалшивият от истинския ориз.
Резултатът при проверка чрез обратно търсене на изображението на снимките показва, че снимката не е от 2023 г. Търсенето води до интернет сайт за онлайн пазаруване в Русия kaypu.com или:
Според сканирания QR код на етикета на пакета с ориз, за който се твърди че е пластмасов, стои продуктът с артикулен номер 4607046122350 и отговаря на "Рис шлифованный длиннозерный" – в превод "полиран дългозърнест ориз".
Позиция на БАБХ
В официална позиция до БНР от Българската агенция за безопасност на храните посочват, че досега към тях не е подаван сигнал за продажба в магазините на "фалшив пластмасов ориз". От Агенцията посочват още, че такъв не е откриван и при проверките на инспекторите (виж тук).
Информации за произвеждан в Азия пластмасов ориз се разпространяваха преди няколко години, след като властите в Нигерия съобщиха в края на 2016 г., че са задържали 2,5 тона ориз. Първоначално митническата служба на страната обяви, че оризът е пластмасов, но впоследствие оттегли твърденията си, след като здравният министър заяви, че няма доказателства за това. През тази година подобни твърдения в социалните медии се възобновиха, но за тях няма никакви реални факти. Опровержение на видеоклипове с такива твърдения наскоро направи France 24 (виж тук).
Твърдението, че в търговската мрежа в България се продава "пластмасов ориз", който е опасен за здравето е НЕВЯРНО. В БАБХ не е постъпвал до момента сигнал за "фалшив пластмасов ориз". При проверка на снимката, използвана в повечето от публикациите с подобни твърдения, става ясно, че тя не отговаря на подвеждащото съдържание. По-рано и чуждестранни медии са опровергавали твърденията за "пластмасов ориз".
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
