Трябва да видите изяществото и артистичността на момичетата от град Койнаре, облечени в 100-годишни автентични северняшки народни носии! Те сякаш са обгърнати от сияние, предизвикателно отразило вселенската красота.
Носиите са от колекцията на Таня Кировска-Граматикова, която е открила истински шедьоври на народното изкуство. Но те не стоят като недостъпни музейни експонати зад витрина, а провокират събития, които ни пренасят в друга реалност.
Необикновената цветна и възторжена група за трети път се събира на площада, за да се отправи към църквата "Всех Светии" в центъра на града. Там ги очаква благословията на отец Николай, а след това участие в ритуала „Кумичене”. Лазаровден е! Мястото на събитието е избрано е като за филм на брега на р. Искър, до красивия мост на коларския път между Койнаре и с. Телиш.
Младите ефирни създания имат шанса да създадат невероятни емоции и живот на тази изключителна колекция от народни носии, събирана с любов, търпение и отдаденост.
Таня Кировска-Граматикова се е посветила на идеята да възроди традиция, в която са скрити послания за здраве, берекет, годежарски и пролетни тайнства, които не бива да бъдат забравени.
Нейният избор е на човек с мисия, успял да разпали въображението на момичетата. Обличайки тези уникални носии, те са завладени от чудото на това преобразяване. Лицата им, увенчани с лазарски венец, сияят като икони.
Бродираните кенари, допира на ризите от истинска коприна - като прозрачен облак до тежкия ръчно тъкан вълненик, шарените чорапи, цървулките, майсторски натъкмените престилки и коланчета - това са все детайли със своя оригинална символика – знаци, прокраднали се в различни варианти от стари времена до днес.
Кумиченето е ритуал, популярен в Северозапада... каквото и да значи многоточието при споменаване на региона. Ритуалът го има и на различни места из Тракия - навсякъде със свои местни особености.
Подтиквана от своето хоби и страст, Таня Кировска - Граматикова е открила пътя за „оживяване” на нейните етнографски съкровища. Преди да се впусне в предизвикателството за възстановяване на ритуала Кумичене, тя се свързва с читалището, с местния краевед Никола Ценкуловски, които дава ценна информация за спецификата на песните и хората, открива интересен филм на БНТ от 1976 г.
Самият Никола Ценкуловски е описал подробности от краеведческата си дейност в книгата „Поглед към народната култура”, публикува и стари снимки. Неговата издирвателска работа започва още в ученическите години, когато е бил запален по събирането на автентичени материали, свързани с народното творчество и умения, характерни за околните селища и историята на старите родове. Като преподавател през 80-те години е ръководил кръжок по етнография, организирал е етнографски проучвания на ритуалите в региона. Със самодейци от койнарското читалище „Христо Ботев 1889” успешно участват в четвъртия национален събор на народното творчество в Копривщица 1981 г. И сега му е дошло времето традициите да се възродят, да се преоткрие красотата на автентичната северняшка носия, красотата на ритуалите с техните песни, хора и символика.
Както се казва „традицията повелява” - кумиченето да се изпълнява от млади момичета, на които им предстои да се омъжат. В старите времена те са имали възможност да участват един единствен път в този битов ритуал, в който очакването е избраницата за „кумица” през годината първа да се омъжи, а дружките ѝ бързо да я последват...
Но четири десетилетия по-късно атмосферата е променена. В днешните номадски времена, когато много селища се обезлюдявят, хората все по-трудно се събират заедно. Затова всяка девойка, готова да отдели време за ролята на лазарка е добре дошла в групата. Най-трудна е била първата година, докато се съберат ентусиасти и се направи организацията. Идеята споделят дванадесет момичета, на втората се присъединяват още толкова, а сега са тридесет и пет. Освен носии от Плевенско, те се обличат и в носии от Врачанско и Ловешко. Преобразени в тези грабващи очите и сърцето „чудесии”, достойни за елитни музеи, момичетата стават не само истински лазарки като прабабите си, но и „артисти”, пазители на народни традиции.
Техният „артистичен пробив” в обществото на изкушените от автентичните народни традиции е на фестивала в Копривщица 2022г. За перфектната им сценична подготовка съдейства председателя на читалище "Никола Йонков Вапцаров - 1908" в Червен бряг Иван Цветков и хореографката Емилия Тилова.
Талантливите девойки са заслужили Златния си медал.и овациите – особено при посрещането като победитли в Койнаре. Изненадата е, че това е първото им появяване на толкова отговорна национална сцена, където впечатляват публика, жури и куп фотографи.
Някои от момичетата дори участват в специалните фотосесии за календарите
„Девойко мари хубава” на фондация „Живите български корени” - Дона Граматикова, Стела Безовска, Алекс Бенчовска.
„Момичетата от града” Койнаре, след като са получили благословията от божия наместник в църквата, с върбови клонки в ръце, специалните „кукли” - обредни хлебчета, замесени преди Лазаровден и цветни кошнички, се отправят към брега на р. Искър за своето свещенодействие Кумичене и пеят обредните песни. Води ги възрастна жена, която умело ги напътства. Всички те пристъпват лека полека до брега на реката. Всяка от тях в пълно мълчание откъсва предпазливо парченце от своята „кукла” и цветче от венеца си, като гледат да са различни една от друга. На третия път залчетата се нареждат на специална дъска - „буалкя”, с която се потапят във водата и те тръгват по течението на реката. На която залчето с цветето най-бързо доплува до определеното място, тя е избраницата за нова „кумица”. Новината бързо се предава на майка ѝ, за да приготви гощавка. Дружките на „кумицата” я понасят на столче до люлката, украсена с цветя. Ергените залюляват люлката, започват песни, закачки, хора.
Е, майката на кумицата не навестихме, но хорото, което се изви „на мегдана” беше мощна изява и на танцьори и на койнарската духова музика. Междувременно, девойките не трябва да говорят със своята кумица до Великден - периодът се нарича „говеене”. Когато те отидат при своята кумица на Великден, носят ѝ
Проследявайки цялата тази пъстра и необикновена картина, няма как да не повярваме, че има специални дни и часове, в които еуфорията и неудържимата емоционална стихия издигат човека над битовизмите на делника и го превръщат в празничен приказен герой.
В кумиченето на брега на Искъра девойките влагат сърце и душа, защото са си от Койнаре, защото това е празник на радостта и надеждата, защото са доловили дълбокия смисъл в съхраняване на традициите, защото всички замесени в историята са от Койнаре – включително и авторът на тези редове. ...отдавна забравил пътя... за „завръщане към корените”.
Ако все още вярваме в прозрението на Достоевски, че красотата ще спаси света, то днес в ръцете на младите е възможността да спасят нашия взривоопасен свят от неговия културен упадък. В Койнаре първата крачка е направена.
Снимки: Галина Рулева
