Европейската комисия представи днес законодателни предложения за прилагане на най-всеобхватната реформа на правилата за фискално и икономическо управление на ЕС след последиците от икономическата и финансова криза. Основната цел на тези предложения е укрепване на устойчивостта на публичния дълг и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции.
Предложенията са насочени към недостатъците в настоящата рамка. Те отчитат необходимостта от намаляване на силно нарасналите нива на публичен дълг, надграждат поуките, извлечени от политическия отговор на ЕС на кризата с Covid-19 и подготвят ЕС за бъдещи предизвикателства, като подкрепят напредъка към зелено, цифрово, приобщаващо и устойчиво икономика и да направи ЕС по-конкурентоспособен.
Според ЕК новите правила ще улеснят необходимите реформи и инвестиции и ще помогнат за намаляване на високите коефициенти на публичен дълг по реалистичен, постепенен и устойчив начин. Реформата ще направи икономическото управление по-просто, ще подобри националната ангажираност, ще постави по-голям акцент върху средносрочния план и ще засили правоприлагането в рамките на прозрачна обща рамка на ЕС.
По-силна национална ангажираност с цялостни средносрочни планове, основани на общи правила на ЕС
Държавите членки ще изготвят и представят планове, определящи техните фискални цели, мерки за справяне с макроикономическите дисбаланси и приоритетни реформи и инвестиции за период от поне четири години. Тези планове ще бъдат оценени от Комисията и одобрени от Съвета въз основа на общи критерии на ЕС.
Интегрирането на фискалните цели, реформите и инвестиционните цели в единен средносрочен план ще спомогне за създаването на съгласуван и рационализиран процес. То ще засили националната ангажираност, като предостави на държавите членки по-голяма свобода на действие при определянето на техните собствени пътища за фискални корекции и ангажименти за реформи и инвестиции. Държавите членки ще представят годишни доклади за напредъка, за да улеснят по-ефективното наблюдение и прилагането на изпълнението на тези ангажименти.
Новият процес на фискален надзор ще бъде интегриран в европейския семестър, който ще остане централната рамка за координация на икономическата политика и политиката по заетостта.
ЕК предлага по-опростени правила, отчитащи различни фискални предизвикателства.
Фискалните ситуации, предизвикателствата и икономическите перспективи се различават значително в 27-те държави членки на ЕС, което означва, че универсалният подход не работи. Предложенията се стремят да преминат към по-базирана на риска рамка за наблюдение, която поставя в основната устойчивостта на публичния дълг, като същевременно насърчава устойчив и приобщаващ растеж. Този подход ще се придържа към прозрачна обща рамка на ЕС.
Плановете на държавите членки ще определят техните пътища за фискални корекции. Те ще бъдат формулирани по отношение на многогодишни цели за разходите, които ще бъдат единственият оперативен индикатор за фискално наблюдение, като по този начин ще се опростят фискалните правила.
За всяка държава членка с държавен дефицит над 3% от БВП или публичен дълг над 60% от БВП, Комисията ще издаде специфична за страната "техническа траектория". Тази траектория ще има за цел да гарантира, че дългът е насочен към реалистично намаляване или остава на разумни нива и че дефицитът остава или се свежда и поддържа под 3% от БВП в средносрочен план.
За държави членки с държавен дефицит под 3% от БВП и публичен дълг под 60% от БВП, ЕК ще предостави техническа информация на тези страни членки, за да гарантира, че правителственият дефицит се поддържа под референтната стойност от 3% от БВП и в среднорочен план.
Тези технически траектории и техническа информация ще ръководят държавите членки при проектирането на многогодишните цели за разходите, които ще включат в своите планове, отбелязва Комсията.
Съшо така ще се прилагат общи предпазни мерки, за да се гарантира устойчивост на дълга. Референтните стойности от 3% и 60% от БВП за дефицита и дълга ще останат непроменени. Съотношението на публичния дълг към БВП ще трябва да бъде по-ниско в края на периода, обхванат от плана, отколкото в началото на този период, като минимална фискална корекция от 0, % от БВП годишно като референтна стойност ще трябва да се приложи, докато дефицитът остава над 3% от БВП. Освен това държавите членки, които се възползват от удължен период на фискална корекция, ще трябва да гарантират, че фискалните усилия не се отлагат за следващите години.
Общите и специфичните за всяка държава клаузи за освобождаване ще позволят отклонения от целите за разходите в случай на сериозен икономически спад в ЕС или в еврозоната или на извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка със значително въздействие върху публичните финанси. Съветът, въз основа на препоръка на Комисията, ще вземе решение за активирането и деактивирането на тези клаузи.
Улесняване на реформите и инвестициите за приоритетите на ЕС
Реформите и инвестициите са от съществено значение. Зеленият и цифровият преход, укрепването на икономическата и социалната устойчивост и необходимостта от укрепване на капацитета за сигурност на Европа ще изискват големи и устойчиви публични инвестиции през идните години. Реформите, повишаващи устойчивия и приобщаващ растеж, остават основен компонент на надеждни планове за намаляване на дълга. Положителното взаимодействие между реформите и инвестициите вече показва своите предимства в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост на NextGenerationEU.
Предложенията имат за цел да улеснят и насърчат държавите членки, които прилагат важни мерки за реформи и инвестиции. Държавите членки ще се възползват от по-постепенен път на фискална корекция, ако се ангажират в своите планове с набор от реформи и инвестиции, които отговарят на конкретни и прозрачни критерии.
Осигуряване на ефективно правоприлагане
Правилата изискват прилагане. Въпреки че предложенията предоставят на държавите членки по-голям контрол върху изготвянето на техните средносрочни планове, те също така въвеждат по-строг режим на прилагане, за да гарантират, че държавите членки изпълняват ангажиментите, които поемат в своите средносрочни фискално-структурни планове.
За държавите членки, които са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с публичния дълг, отклоненията от договорения път на фискални корекции по подразбиране ще доведат до откриване на процедура при прекомерен дефицит.
Неизпълнението на ангажиментите за реформи и инвестиции, което оправдава удължаването на периода на фискална корекция, може да доведе до съкращаване на периода на корекция.
Рамката за икономическо управление на ЕС се състои от рамката на фискалната политика на ЕС (Пакта за стабилност и растеж и изискванията за националните фискални рамки) и процедурата при макроикономически дисбаланси, които се прилагат в контекста на Европейския семестър за координация на политиките, както и рамката за програми за макроикономическа финансова помощ.