2
Как при свръхрегулация на лекарствения пазар недостигът на лекарства "не слиза от сцената"?
Кои са механизмите при които, лекарствата за социално-значими и злокачествени болести да не се изнасят от България?
В ЕС има около 50 различни ценови режима на лекарства и как това стимулира износът на медикаменти?
Защо Лекарският съюз и Фармацевтичният съюз трябва да подават информация към ИАЛ за липсващите медикаменти?
Защо трябва да има "таван" на цената, която пациентите плащат при нужда за нерегистрирани медикаменти при хоспитализация?
Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на лекарствената регулация у нас.
Слушайте епизода тук:
💊Проф. Татяна Бенишева - председател на Българска Асоциация за Лекарствена Информация, бивш председател на Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти
От разговора ще научите:
💊Защо има недостиг на лекарства в страната
💊Как действа паралелната търговия
💊БЛС и БФС да публикуват информация за липсващите медикамент в аптеките, както го правят ИАЛ и ЕМА
💊Как се възползват дистрибуторите на лекарства от различните ценови режими
💊Защо лекар трябва да прецени дали пациентът да включи нови медикаменти
💊Трябва ли да има Закон за отчетността на НЗОК
💊Има ли неправомерни практики за нерегистрираните лекарства в болница по Наредба 10
💊Трябва ли падне ДДС - то върху лекарствата, за да се понижи цената им
💊Как диференцираното ДДС върху лекарстата ще ги задържи у нас
💊Как Българска Асоциация за Лекарствена Информация подпомага решаването на тези проблеми
"Нашата ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата) отразява много добре липсващите лекарства, защото те гледат системата СЕСПА. Това се качва автоматично и на Европейската агенция и така европейската комисия систематизира от всяка една агенция цялата информация. С този механизъм комисията подпомага преразпределението им в ЕС, където има големи липси", казва за БНР проф. Татяна Бенишева.
"Самите дистрибутори задържат медикаментите, за да поддържат този процент от формулата по линия на СЕСПА, за да не попадане то в забранителния списък за износ и реално ИАЛ не може да отчете липси. Не защото не вижда информацията, а защото фирмите поддържат това количество постоянно, но те имат и обортни количества, които успяват да изнесат в момента, в който намерят реален пазар и тогава вече е късно да бъдат блокирани.
Затова според мен е много важна намесата на професионалните организации като БЛС и Българския фармацевтичен съюз. Те биха могли през апетките да подават информация кои лекарства реално ги няма в мрежата. Защото ИАЛ отчита само това, което вижда в системата, но в реалността аптеките знаят точно кои са липсващите лекарства.
Фармацевтичният съюз трябва да обобщава тази информаци. Защото фармацевтът би се притеснявал публично да го направи. И ако това идва като репорт от браншовите организаци и в случаите, когато ИАЛ казва, че го има, а системата казва, че го няма - тогава ще имаме обратна връзка и цялостна информация. Дори общопрактикуващите лекари могат да се включат, защото те през пациентите знаят кои медикщаменти ги няма. Тази обратна връзка ако я има ежемесечно, нещата с липсващите медикаменти ще се подобрят", каза още проф. Бенишева.
"Темата е чувствителна, защото лекарствата са най-регулираният пазар, най-бюрократизираният и най-администрираният. Няма друга сфера с толкова много регулации, но когато всичко е свръхрегулирано, има отклонения, има и пробойни. В ЕС има около 50 различни ценови режима на лекарства. Това стимулира паралелният експорт, който е законово установен в ЕС и когато едно лекарство е с по-ниска цена, дистрибуторите могат да си го препродават от една страна в друга, поясни още проф. Бенишева.
Диференцирано ДДС върху лекарствата за социално-значими болести, би спомогнало лекарствата да остават у нас, както и да нямаме "лекарствен туризъм". Това може да е средната цена от трите най-ниски, за това се говори отдавна, а много страни изобщо нямат ДДС върху медикаментите, поясни още за БНР проф. Бенишева.
Според проф. Бенишева ИАЛ и Съветът за цени и реумбурсиране трябва да поставят "таван" на цената, която пациентът трябва да плати в болница за лекарставата по Наредба 10- т.нар. нерегистрирани:
"Това за мен е една "отворена фуния"- там няма никакво ценообразуване. Каквато цена се сложи на пациента, той понеже е притиснат, в много случаи животозастрашаващо това лекарство, и той го плаща. Тук не изключвам всякакви практики, които са неправомерни, защото пациентът няма как да знае това лекарство какво струва навън. Дори да му бъде дадена фактура за това. Аз не мога да твърдя дали те надвишават цените или не, но там няма регулация, тоест ценообразуването е свободно. Затова всякакви практики са възможни. Затова ИАЛ и НСЦР, които имат съгласувателен режим и имат достъп до цените във всички държави, трябва да сложат таван над колко да не се калкулира повече на пациента, категорична е проф. Бенишева.
Българска асоциация за лекарствена информация (БАЛИ) e единствената неправителствена организация в България, която вече 13 години работи последователно за създаване на регулаторно общество сред фармацевтичния сектор у нас, чрез предоставяне на платформа за конструктивен диалог и партньорство между заинтересованите страни в България.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
