"Жив паметник!" – това казва учителят Георги Антонов за сградата на сега известната в Луковит като професионална гимназия "Сергей Румянцев". А историята на сградата наистина разказва – как през 1919-та година жителите на Луковит решават да почетат загиналите си роднини и съграждани в Балканските войни и в Първата световна, но не с паметник, а със сграда, където да учат децата им.
Публикациите от местните вестници отбелязва ентусиазма за събирането на средствата. Като Инициативният комитет започнал да събира парите от посетителите на вечеринки, по време на религиозни ритуали, дори с наддаване "по американски" за едно печено агне, например.
Реално откриването на училището станало близо 18 години след първоначалния замисъл, показали проучванията. Катастрофите след световните войни и политическите промени били причината за дългата пауза. Така, след държавна помощ, частично опростен заем на общината, доброволен материал и труд и от местните, а и дори преодоляване на серия "фалшиви новини" за предназначението й, сградата на гимназията била открита.
Историята размила следите на идеята – ликовете на загиналите в бой да бъдат поставени в специална стая в гимназията, както било записано в устава от 1919-та. Тази идея не била осъществена, свидетелства Георги Антонов, но имената на загиналите са там, защото от 1995-та година насам всеки учител и ученик, който минава през входа на гимназията, може да ги прочете.
Историята разказва Добромир Видев:
