2
Това не е така и този изненадващ и за нас резултат е положителната новина за нашите пациенти, особено тези, които се проследяват и в нашия Център, и в останалите центрове в страната.
Обясняваме го с това, че тези пациенти се проследяват редовно и правят колоноскопии със съвремени апарати и технологии", каза за БНР проф. Пламен Пенчев, един от най-изявените експерти в областта на хроничните възпалителни чревни заболявания и гастроентеролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Във връзка със Световния ден на възпалителните чревни заболявания Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ изготви статистически анализ, който установява честотата на рак на дебелото черво при пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания. Изследването е дело на гастроентеролога д-р Христо Вълков под научното ръководство на проф. Пламен Пенчев.
Изследването показва и кои са най-честите локализации и кои пациентите са в риск от развитие на такова усложнение. Проучването обхваща 9-годишен период и включва 470 пациенти от Клиника по гастроентерология на ИСУЛ с възпалително чревно заболяване, които имат засягане и на дебелото черво.
Проф. Пенчев изтъкна, че има ръст на пациентите с ВЧЗ в световен мащаб.
"До 2030 година се очаква в САЩ те да достигнат до 0,5 на сто от населението, което е над 4 млн.засегнати. За ЕС се очаква около 0,3 на сто да бъдат засегнати, което е близо 3 милиона души. За България няма регистър, за разлика от съседните ни държави, където има. Ние сме въвели 322 души в регистър, от които 232 са от Центъра н ИСУЛ. Но още два центъра у нас започват да въвеждат данни.
Би трябвало в страната да се между 10 -12 хиляди, съобщи още проф. Пенчев.
"Това изследване включва и проспективни, и ретроспективни данни - от една страна сме проследили и анализирали пациенти, които са били хоспитализирани в Клиниката по гастроентерология, от друга страна включихме пациенти, за които смятаме, че имат по-голяма вероятност да имат предракови лезии на дебелото черво или колоректален карцином. При тях сме провели скринингови или проследяващи колоноскопии с цел редукция на риска за развитие на рак на дебелото черво", поясни за БНР д-р Христо Вълков.
По думите му едва под 1 на сто от пациентите с ВЧЗ, включени в изследването на ИСУЛ биха развили рак на дебелото черво.
Предраковите лезии при паициентите с ВЧЗ се срещат по-рядко, отколкото при пациентите, които нямат такова съпътстващо ВЧЗ като Улцерозен колит или болестта на Крон. Тези данни се препотвърждават и от наши колеги от големи европейски центрове, уточни д-р Вълков.
Причината е освен в регулярното проследяване чрез колоноскопия и лабораторни маркери, но и защото самото възпаление на дебелото черво унищожава предраковите клетки в ранен етап, каза за БНР младият гастроентеролог.
"Това не трябва да успокоява пациентите и те да спрат да се проследяват! Заболяването е хронично , няма дефинитивно лечение и не са ясни причините за него.
И още:
"Комбинирането за първи път на определени оцветителни техники по време на колоноскопията на дебелото черво, може по-прецизно да установи и характеризира предраковите лезии. Така се установява силен допълващ ефек от комбинирането на супер модерната виртуална хромоендоскопия и впръскването на багрила за диагностиката на предраковите лезии при пациентите. И премахвайки лезията, се редуцира рискъа пациентът да развие рак на дебелото черво, обясни още д-р Вълков.
Според проф. Пенчев ВЗЧ се откриват най-често при младите хора, има в детска възраст - това е началотго на болестта. Причините са неясни - околната среда и генетични фактори. Има отговорни бактерии, но това не е истински инфекциозен процес.
Тук става въпрос за отключване на болестите от части от бактерията, които излъгват имунната система на човека, допълни проф. Пенчев. И тя започва да се бори с фанотоми, които рефлектират върху възпалание на лигавицата на червата.
Експертите поясниха, че диагностиката може да се забави с години, защото симптомите не винаги са ясни, затова проверена информация може да се намери и на сайта на пациентската организация.
"Закриването на диспансерите за хронични заболявания в гастроентерологията беше грешка. Реформата, когато започна в България раздели като с нож доболничната от болничната помощ! И ние сега се стремим да го коригираме... Аз имам пациенти, които ги проследявам вече над 30 години. Останали от моите учители.
Затова сега с д-р Вълков се опитваме да осъществим идеята пациентите с ВЧЗ да идват за един ден в болницата, в който да бъдат цялосто изследвани и да си получат и терапията. Проблемът е, че няма как да се регламентира дейността, защото нито е по КП, нито е амбулаторна процедура! И няма как да се заплати. Засега стартираме с дарители.
Досега отговорът на МЗ и НЗОК е, че няма пари за такава дейност, а тя всъщност е икономически целесъобразна, категоричен е още проф. Пламен Пенчев.
Клиниката по гастроентерология е и най-големият за страната център за диагностика и лечение на възпалителни чревни заболявания. За едно от проучванията Клиниката получи наскоро престижната награда „Top UR-CARE Recruiter 2022“ на Европейската Крон и колит организация (ECCO). В ИСУЛ е именно първата Катедра по гастроенерология в Европа, основана от акад. Ташо Ташев.
Още по темата в звуковия файл.
