Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукова памет

За да не забравяме

80 години от спасяването на българските евреи

Звезда за обозначаване на евреите, въведена като задължителен знак за германските евреи от октомври 1939 г.
Снимка: Централен държавен архив

"На 1 септември 1939 година – началото на Втората световна война – в България живееха към 50 хиляди евреи. На 9 май 1945 година – краят на Втората световна война в Европа – в България все още живееха към 50 хиляди евреи. Нито един – повтарям: нито един евреин в България не е бил унищожен като евреин, нито пък е бил изпратен на смърт извън границите на страната. Всички, които загинаха, паднаха рамо до рамо с хиляди и хиляди българи. Те умряха като български граждани. Това е исторически факт", пише Хаим Оливер в книгата си "Ние, спасените".

Хаим Давид Оливер е български писател, публицист, журналист и сценарист, който е оден в Кюстендил на 8 януари 1918 година. През 1936 година завършва френския колеж в София.Образованието му е свързано с икономика, музика и журналистика. Едновременно учи във Висшия икономически институт във Виена и композиция и пиано в същия град. 

На територията на Третия Райх през 1938 година Оливер се занимава с нелегална дейност. Известно време носи жълта звезда (лата, отличителен знак пришит към дрехите на евреите, за да се различават и да бъдат контролирани на определени места).  Прекарва 15 месеца в еврейски трудов лагер, а през 1942 година лежи в затвора. Оцелява през 1943 година в концлагер, а след това се включва в антифашисткото движение. След войната Хаим Оливер е кореспондент на различни вестници. Работи и в Радиото. През 1959 година завършва журналистическа школа в София. Автор е на редица творби и сценарии за филми. 

Неговата малка книга с карминен цвят (излязла на български, френски, немски, английски, испански езици – 1967, 1978 година), винаги ще отгръща страници, с каквито не може да се похвали нито една друга страна в Европа, прегазена от фашизма. Винаги ще живеят в паметта на човечеството спомените за онези безкрайни редици, погълнати завинаги от крематориумите на хитлеристките концлагери – Освиенцим, Майданек, Берген-Белзен, Сабибор, Бухенвалд, Треблинка, Хелмно.

"Това са само няколко от стотиците вехи, които бележат пътя на еврейската мартирология – тия зловещи центрове за ограбването на милиони човешки същества, за експлоатирането на техния труд и за превръщането им накрая в пепел и дим. В услуга на смъртта бяха впрегнати бесилки, разстрели, газови камери, студ, глад, тифус, кучета, бактерии, опитни дисекции, средновековни инквизиции... А самата смърт пък бе превърната в добре организирана промишленост, от живите добиваща дрехи, скъпоценности, куфари, обувки, а от труповете – злато, коси, протези, кости и мазнини – за сапун..." (из "Ние, спасените")

И винаги ще е жива нашата гордост, че в тези редици няма нито един-единствен евреин от България.

Анжел Вагенщайн разказва с поклон пред Хаим Оливер и "пред всички, които не останаха безучастни към еврейската трагедия", запис 1988 година, Златен фонд на БНР:


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна