Постове във Фейсбук и публикации в различни сайтове споделяни и коментирани десетки и стотици пъти твърдят, че държави като България, Гърция, Португалия и други са във фаза "проучване", като банковия сектор и инфраструктурата постепенно се подготвят за въвеждането на нова дигитална валута и за премахването на парите в брой.
Авторът на публикацията твърди, че дигиталната валута ще бъде напълно проследяема, а транзакциите и доходите на хората ще се програмират от правителствата.
Във всички публикации се твърди, че Европейската централна банка ще замени физическите пари с дигиталната валута.
При направена проверка на сайта на Европейската централна банка става ясно, че се проучват възможности за въвеждането на дигитална валута, но тя няма да измести физическите пари (под формата на банкноти и монети).
Официална позиция на Министерството на финансите пред БНР потвърждава, че редица централни банки обмислят или разработват проекти за дигитални национални валути, т.нар. дигитални валути на централните банки (Central Bank Digital Currencies – CBDCs), основно предназначени към потребителите.
Основният им принцип е да бъдат допълващи, но не и заместващи парите в брой, което ще предостави още една възможност за избор при плащане. От финансовото ведомство посочват, че над 100 държави понастоящем изследват възможността за издаване на CBDC, като няколко централни банки вече са стартирали проекти или са издали CBDC.
Освен това редица международни институции и формати като Банката за международен сетълмент, Международният валутен фонд, Бордът за финансова стабилност, Г-20, Г-7 и др. работят за стимулиране на сътрудничеството и намиране на общи решения на предизвикателствата пред дигиталните валути.
В позицията на финансовото министерство се обяснява, че Европейската централна банка (EЦБ) и Еврогрупата също са започнали дискусии за проучване на възможността за издаване на дигитално (цифрово) евро. Няколко са важните аспекти- проектът да бъде общоевропейски, дигиталното евро да допълва, а не да замества еврото в брой, да се гарантира поверителността на потребителите при използването на дигитално евро, както и финансовата стабилност в еврозоната. Друго предизвикателство е достъпността на проекта- той да осигурява достъпност от всеки гражданин в еврозоната и приемане навсякъде в нея.
За целта са необходими законодателни мерки, посочват още от Министерството на финансите и уточняват, че към момента проектът се намира в проучвателна фаза.
"Управителният съвет на ЕЦБ следва да извърши преглед и оценка на резултатите от проучвателната фаза през есента на 2023 г. и на тази база да реши дали да премине към фазата на реализация на проекта или не. Тъй като въвеждането на дигитално евро налага законодателно промени, ЕК в момента разработва законодателно предложение с необходимите разпоредби, които следва да бъдат приети, ако се вземе решение за издаване на дигитално евро", пише в отговора до БНР.
Екипът ни потърси за коментар Ева Майдел, която е член на Комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент.
В отговор до БНР от офиса на евродепутата потвърждават, че към момента ЕЦБ проучват различни варианти и последствия свързани с възможността за дигитално евро. Очаква се през октомври да се премине към етап на изпълнение и да започнат пилотни схеми в малки сектори и райони. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард очаква финалното решение да се вземе в края на 2026 година.
В официалния отговор до БНР се посочва още, че кампания срещу дигиталното евро има не само в България. Протест, базирани в голяма степен на фалшиви новини и дезинформация, е имало и в Германия, и в Нидерландия.
Твърдението, че дигитална валута ще замести изцяло физическите пари, е НЕВЯРНО. Според официалното изявление на Министерството на финансите въвеждането на дигитална валута в ЕС, еврозоната или в България само ще предостави допълнителни сигурни възможности за разплащания, без да се отменят съществуващите към момента, включително и плащанията в брой. Бъдещо въвеждане на дигитално евро в еврозоната изисква законодателни промени, но въпросът все още е в проучвателна фаза.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
