Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукова памет

“Нас българите ни спасиха”

80 години от спасяването на българските евреи

Еврейски трудов лагер – село Михалково, 1941 г.
Снимка: Национален исторически музей

“Отбелязването на една годишнина не бива да бъде самоцелно. То е ориентирано към образоване на по-младите поколения, за това, което се е случило, припомняне на средното поколение на неща, които би трябвало да знаят и в края на краищата за повишаване на нашето национално самочувствие, казвам нашето, защото българските евреи са неразделна част от българския народ”, отбелязва д-р Максим Бенвенисти, (тогава председател, а понастоящем директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към организацията на евреите в България “Шалом”) в интервю за Българското национално радио от 2018 година.

Според него спасяването на 50 хиляди човешки живота е уникален акт в световната хуманна история. Застава на позиция, че “язва” в отношенията между българи и евреи няма, и не българския народ и общество са изпратили евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот в лагерите на смъртта.

Подчертава, че отговорност за тези действия носят пронацисткото правителство на България в този момент и част от българската администрация. Този исторически факт няма да бъде забравен, но откритото говорене за него повишава достойнството на българското общество днес и няма да позволи “да се пренапише историята“ в бъдеще.

В разговор за БНР – Радио Кърджали от 2019 година д-р Максим Бенвенисти коментира и премълчаваната с години тема за еврейските трудови лагери в България в периода 1941 – 1944 година. Той разказва: “Задължението за трудова повинност на българските евреи произтича от Закона за защита на нацията от 1941 година. В него има текст, че всички мъже евреи на възраст от 18 до 45 години (по-късно се променя от 20 до 50 години), са длъжни да полагат ежегоден труд в продължение на шест месеца. В България не можем да говорим за Холокост, защото липсва унищожаване на евреите. Те са спасени от българския народ, но има елементи на Холокоста, един от тях е принудителният труд.“

Тъй като полаганият труд е безплатен, това подлага на сериозно изпитание и семействата на мобилизираните евреи. “Кой ще изхранва семейството ти по това време? Кой ще те вземе на работа, като знае, че ще те вземат в лагера март и ще те освободят през септември? Така че този тормоз е бил много тежък.“ – казва Бенвенисти и продължава:

“Трудовите групи са нещо, което трябва да се помни! Трудовите групи в никакъв случай не трябва да бъдат източник на гордост, но същевременно не могат да бъдат и източник на порицание, освен за властта, която ги е организирала. Но важното е, че балансът, за разлика от много други страни, е в полза на тези, които силно са съчувствали и помагали. И баща ми, и чичовците ми, и близките ми казваха: „Нас българите ни спасиха“. Ето това е останало в главата на хората, преживели този период.“

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна