Правителството одобри проекта за държавния бюджет 2023, който трябва да бъде приет в НС до края на юли. Основните параметри в него обаче попариха надеждите за увеличаване на доходите и то в ключови, недофинансирани сектори. Според предложения от финансовия министър бюджет минималната работна заплата трябва да остане на нивото от началото на годината – 780 лв., при възходяща инфлация, надминаваща вече 30% и то при стоки от първа необходимост. Въпреки настояването на синдикатите, че средства в държавата има и минималната работна заплата веднага може да бъде увеличена поне със 70 лв., управляващи и работодатели отказват да приемат исканията за повишение. Според КТ „Подкрепа“, в предложения бюджет липсва заложена политика по доходите, неприемливи са и твърденията, че с еднократното повишаване на МРЗ от януари т.г., вече е изпълнен ангажиментът към най-нискодоходните групи работещи:
„Настоящото правителство очевидно няма никакво намерение да актуализира размера на минималните доходи за страната – посочи в интервю за Радио България, Ваня Григорова – икономически съветник на КТ „Подкрепа“. - Това е пагубно за покупателната способност на най-бедните български работници. Когато м.г. коментирахме необходимостта от актуализиране на минималното възнаграждение, имаше предизборна кампания, в която Асен Василев заяви, че това е приоритет на управляващата партия „Продължаваме промяната” и от януари на настоящата година минималната заплата трябва да е в размер на 900 лв. Когато стана министър на финансите, той забрави за това намерение. Това е бюджет за 6 месеца, но от година и шест месеца българските работници обедняват. Неколкократно към нас бяха отправяни критики, че цитираме само инфлацията върху храните, но човек, който получава 800 лв. заплата, харчи почти всички средства именно за храна и за сметки.“
Ваня Григорова изтъкна още, че при двойното поскъпване на основни храни, няма как 10% увеличение на минималната заплата да бъде достатъчно. Само и само, за да не бъде надвишен 3% дефицит се правят компромиси с ключови структури като Националния осигурителен институт, където се управляват милиарди, отпускат се средства за безработица, пенсии и др. за българските граждани.
Много са структурите, които са в готовност за стачка, сред тях са и пожарникарите и полицаите. В НОИ вече беше проведена едночасова предупредителна стачка, а в момента обсъждат как и кога да пристъпят към безсрочна стачка. По думите на Ваня Григорова, тогава няма да има никакво значение какви обезщетения са заложени от правителството, тъй като няма да има кой да ги изплаща. Няма да има нито обезщетения за безработица, нито болнични, няма да има пенсии и т.н., и когато това се почувства от обществото, то ще притисне управляващите. „Те не са безконтролни, този контрол трябва да се налага, включително през стачки, включително чрез излизане по площади“, подчерта Ваня Григорова.
Другият голям синдикат КНСБ е склонен да подкрепи 6 месечния бюджет на държавата, но с определени условия и също остава в стачна готовност, макар и в разгара на лятото. Тодор Капитанов от КНСБ изброява секторите, основно финансирани през бюджета, в които хората работят със замразени доходи, въпреки високата инфлация:
„Това са служителите в националното радио - БНР, Националния осигурителен институт, Приходната агенция, някои сектори в сферата на земеделието, в Агенцията за борба с градушки, селскостопанската академия. Разбира се, проблемите с липсата на средства и в сферата на културата няма как да бъдат подминати. Наистина хората в изброените системи изнемогват, това се отразява на професионалния и личния им стандарт на живот. Въпреки това не се надяваме, между двете четения на бюджета, политиците и управляващите да се вслушат в исканията на синдикатите. Затова работещите от изброените недофинансирани сектори имат готовност да започнат ефективни стачни действия. В изминалите месеци те даваха сигнали, че това не може да продължи и сега са готови, по време на гласуването на бюджета да бъдат категорични в своите действия и да излязат на улицата, за да отстояват правата си“.