Новият политически сезон едва започна, а пред вратите на парламента всеки ден има различна протестна акция. Днес, 19 септември, е денят, в който миньори и енергетици блокират центъра на София. Протестното шествие се организира от двата големи синдиката в България – КНСБ и КТ "Подкрепа", в които членуват над 500 хил. работници, сред тях са и миньорите от въгледобивния сектор в страната. Причината за протеста е че на държавно ниво се обмисля затваряне на някои от действащите звена в минната индустрия с една-единствена цел – да не бъдат пропуснати средства, идващи по линия на т.нар. Зелена сделка за декарбонизация на икономиката.
Решенията за закриване на мините обаче не може да се взимат само от политиците и да касаят само настоящия момент, трябва да се чуе и мнението на експертите. А то категорично е в полза на запазване на въгледобива като „добрата стара алтернатива“ на всички по-нови енергоизточници – казват енергетиците и миньорите, които отдавна стягат редиците за протест в защита на българската енергетика. По думите им, сега енергийната стабилност и независимост на страната ни е още по-важна стратегически, на фона на военния конфликт в региона и неблагоприятните промени в климата.
"Но нашият митинг не е със социални искания за заетост, за алтернативни работни места за миньорите или за техните обезщетения. Ние настояваме да се запази енергетиката на страната ни, а виждаме от години как сектор енергетика се неглижира в политиката" – казва Александър Загоров от КТ "Подкрепа":
Ние, заетите в бранша, виждаме, че има възможност електроенергетиката на България да се развива и то заедно с въглищата и топлоелектрическите централи, които са свързани с тях. Въпреки това на нас ни поставят конкретни ограничения, като се аргументират с това, че държавата губи договорени пари от ЕС. Истината обаче е, че до момента никой не е изчислил истинските загуби, които ще претърпи държавата, дори само в рамките на осигурителната система. Защото ако миньорите и енергетиците бъдат съкратени от работа, то няма да влязат средства за здравеопазване в бюджета, ще намалеят приходите в пенсионните фондове и т.н. За момента не са застрашени ТЕЦ-овете, заплахата е предимно за въгледобивното дружество. Говори се за 12-13 хил. души, които ще бъдат съкратени от работа. Това би бил такъв социален катаклизъм, какъвто не помним дори и при затварянето на металургичния комбинат „Кремиковци“. Тогава максимумът беше 8 хил. души, които не бяха обаче едновременно освободени. Освен това „Кремиковци“ е в района на София, а „Мини Марица-изток“ е близо до зона с много по-голяма безработица. Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол ще бъдат опустошени от прилива на нови хора без работа, а общини като Раднево, Гълъбово и Нова Загора и сега са на ръба на възможността да оцелеят поради висока безработица."
Заради многото натрупани проблеми в сектор енергетика протестиращите днес искат ясна държавна стратегия, която да бъде обвързана с действащия Закон за енергетиката на страната. Казват, че засега има множество стратегически документи, които обаче не дават перспектива за развитие:
"Ние настояваме да се подсигури и това, което се нарича „капацитет за сигурност", или както някога му казваха "студен резерв" – отбелязва Александър Загоров в интервю за Радио България. – Слънцето и вятърът изглеждат лесни източници за получаване на енергия, но енергийна сигурност не може да има, защото нито слънчевата светлина е винаги достатъчна, за да се прави електричество, нито вятърът, нито ВЕЦ-овете. Затова трябва да разчитаме освен на тях и на старите въглища, както и на атомната електроенергетика. Доста са натрупаните проблеми и няма да ги решим с един митинг, ясно е, че ще трябва много дипломация преди, по време и след митинга. Но едно протестно шествие ще акцентира върху тези проблеми, ще накара обществото да се вгледа в тях. Представете си, че спре подаването на ел. енергия за 48 часа в България, тогава държавата ще бъде застрашена. Всичко опира до нуждата да има непрекъсваемо ток, защото когато се случи нещо непредвидено, нито соларни паркове, нито вятърни, нито водни централи ще могат да работят дълго. Електроснабдяването трябва да бъде толкова сигурно, че да има достатъчно прогнозируемо количество ел. енергия за нашата индустрия. И то да бъде приемливо като цена, защото не бива по никакъв начин да се застрашава енергийната сигурност на страната. Ако се разпадне електросистемата, кой ще я създава след това? Дано да имаме разбирателство с политиците, защото трябва да се вземат още много важни решения, като това за растящата енергийната бедност, свиването на потреблението и растящите цени за крайните потребители."
Снимки: knsb-bg.org, podkrepa.org, БГНЕС
