По данни на СЗО 30 на сто от хората по света страдат от желязнодефицитна анемия. Това е и най-честият хранителен дефицит.
Желязодефицитната анемия е 50 на сто от всички анемии и са засегнати над половин милиард жени в репродуктивна възраст, това съобщи д-р Галя Кондева - директор на СБАЛХЗ по време на дискусия на тема - "Желязното решение на един недоизказан проблем".
"Този дефицит, тази анемия засяга 40 на сто от малките деца между 6 месеца и 5 години и 37 на сто от бременните жени и 30 на сто от жените между 15 и 49 годишна възраст.
Данните сочат, че броят на пациентите с анемия в световен мащаб последните години също значително нараства, въпреки подобрените социално - икономически условия, но вероятно начинът на хранене остава глобален проблем. От друга страна въпреки големите грижи, които се полагат в здравеопазването, анемията все по-често се проявява като железен дефицит при различни състояния, поясни още д-р Галя Кондева.
50 на сто от пациентите със сърдечна недостатъчност имат железен дефицит. Всяка едно от 10 жени с обилен цикъл има дефицит на желязо.
50 на сто от пациентите с бариатрична хирургия имат такъв дефицит, 32 до 60% с онкологични заболявания също са със железен дефицит и анемия, стана ясно още от данните, изнесени по време на дискусията.
Първата стъпка към установяване на железният дефицит е чрез кръвни лабораторни изследвания.
"Обичайно се започва с пълна кръвна картина и установяваме при пациента някой от видовете анемия. Следващата стъпка, за да отдиференцираме истинския от латентния или функционалния железен дефицит, трябва да изследване ниво на серумно желязо, ниво на серумен феритин и тоталният желязо свързващ капацитет. Много е важно и правилно да се интерпретират лабораторните показатели, като "подводните камъни", които могат да ви подведат е широката вариация в серумните концентрации на желязото, като е важно изследванията се правят задължително сутрин на гладно, изтъкна по време на форума д-р Веселина Колева, началник на Клиничната лаборатория на УМБАЛ "Токуда".
„При 20 на сто от пациентите със злокачествени заболявания се отчита железен дефицит, като данните са за пациенти на парентерална желязна терапия (интравенозно)за последните 10 месеца, посочи по време на дискусията проф. Стоян Ханджиев, началник на Клиниката по гастроентерология и хепатология в Ачибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост".
„Другите пациенти, при които има висок процент железен дефицит са тези с хиатална херния. Техният хемоглобин е 40 – 50 , заради хроничното кървене, което налага бързи действия като кръвопреливане и след това набавяне на железния дефицит, поясни още проф. Ханджиев.
С железен дефицит и ниски нива на витамин В 12 са пациентите с чернодробна цироза.
Причината за анемията при чернодробно болните не е само железният дефицит. И тогава си партнираме с лабораторните експерти. Тези пациенти кървят и това е големият проблем и на нас ни е трудно да спазваме гайдлайните и при пациенти с тромбофилии, при които не би трябвало да правим тромбоцитна маса, ние го правим, за да спестим варианта кървене, изясни проф. Ханджиев. И още:
"С В 12 дефицитът нямаме голям проблем, проблемът е с железния дефицит, защото ние не можем да товарим черния дроб с парентерално желязо, така че, и пероралната терапия тук много не ни помага, това не е добрият избор за нас, изтъкна проф. Ханджиев.
"Това важи и за пациентите с възпалителни заболявания на дебелото черво, на тънкото черво, на стомаха, на дванадесетопръстника, това е болестта на Крон, Улцерозния колит, тези пациенти от една страна са предопределени да кървят, от друга страна имат тежък железен дефицит.
"Пациентите, които са на биологично лечение, това са тежките форми на тези болести, те също имат негативен ефект заради желязната абсорбция и затова голямата гама от продукти могат да не влязат в употреба при тези болни.
Още по сложен става въпросът как да се набави железният дефицит при пациенти с хепатит В.
Другият голям проблем последните години е при пациентите, които се подлагат на бариатрична хирургия (лечение на наднормено тегло). При тях прилагането на перорални железни препарати не е най-добрият избор, а в много отношения води до усложнения, които не на желани и за пациента, и за нас, обобщи проф. Стоян Ханджиев, началник на Клиниката по гастроентерология и хепатология в Ачибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост“.
„Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се изследват периодично за анемия и дефицит на желязо с пълна кръвна картина, каза проф. Арман Постаджиян, началник на Клиниката по кардиология на УМБАЛ "Света Анна" - София.
При пациенти със сърдечната недостатъчност със запазена изтласна фракция едни от най-честите усложнения са вторично бъбречно заболяване, анемията и при 65 % от пациентите има железен дефицит.
Интравенозното желязо има благоприятен ефект при болните с потисната изтласна фракция и тези със 40-50 изтласна фракция. За тези с над 50 изтласна фракция нямаме проучвания какъв е ефекта от прилагане на интравенозно желязо, казаоще проф. Постаджиян.
„Много често гастроинтестиналните злокачествени солидни тумори и тези на хранопровода протичат и с анемичен синдром, който във висок процент се дължи на дефицит на желязо, каза доц. Желязко Арабаджиев, началник на Клиниката по медицинска онкология на АСК УМБАЛ "Токуда".
„По малък е проблемът с железния дефицит при другите злокачествени тумори, но той и там съществува. Желязо заместващите продукти са основна стратегия в симптоматичното лечение на желязо дефицитните състояния при лечението на солидните тумори, допълни доц. Арабаджиев.
