На среща на европейските министри на търговията във Валенсия в петък испанският заместник-министър на търговията Сиана Мендес изрази убеждението си, че Европейският съюз и Съединените щати ще успеят да постигнат сделка за митата на стоманата до края на 2023 г.
Освен това Мендес отбеляза, че единният блок също така се стреми да сключи споразумение за свободна търговия с Индия, ако това помогне на ЕС да получи реален достъп до пазарите на южноазиатска държава.
По време на управлението си бившият американски президент Доналд Тръмп въведе мита от 25% върху вноса на метали, идващи от Европа. В отговор ЕС предприе ребалансиращи мерки. Още през 2021 г. обаче и двете страни решиха да суспендират тези наказателни тарифи. Сега ЕС се надява, че Вашингтон ще прекрати мерките завинаги.
Междувременно обаче агенция Блумбърг съобщи, че САЩ и Европейският съюз не са успели да постигнат споразумение за стоманата и алуминия преди предстоящата по-късно в петък среща на върха и са готови да продължат преговорите до крайния срок в края на годината, когато има опасност да бъдат върнати в сила многомилиардните мита в трансатлантическа търговия при липса на такава сделка.
Задънената улица лишава президента на САЩ Джо Байдън, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел от възможността да обявят сделка по така нареченото "Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий" на срещата във Вашингтон, както те се надяваха, посочва Блумбърг, цитирайки лица, запознати с дискусиите.
Разговорите са насочени към уреждане на спор, който започна, когато тогавашният президент Доналд Тръмп наложи мита върху вноса на метали от Европа, позовавайки се на рискове за националната сигурност, на които ЕС отговори с ответни мерки. Неуспешното постигане на споразумение би означавало, че износните мита на стойност 10 милиарда долара между ЕС и САЩ автоматично ще влязат отново в сила в началото на 2024 г.
Според проекта на съвместното изявление от срещата на върха, видян от Блумбърг, двете преговарящи страни са заявили, че са постигнали "съществен напредък в идентифицирането на източниците на непазарен свръхкапацитет" и "са постигнали по-добро разбиране на инструментите за справяне с интензитета на емисиите на стоманената и алуминиевата промишленост". Те също така казаха, че ще продължат да обсъждат тези цели през следващите два месеца.
Среща в четвъртък между търговския представител на САЩ Катрин Тай и главния търговски преговарящ на ЕС Валдис Домбровскис завърши без споразумение, посочи източници, пожелали анонимност. ЕС и САЩ също така не успяха да сключат споразумение за т.нар. "критични минерали" (редкоземни минерали), което би позволило на компаниите от ЕС да се възползват от зелените субсидии на Джо Байдън. В проекта на изявление се казва само, че те са "постигнали напредък" в дискусиите и ще продължат тези преговори през следващите седмици.
Други неразрешени въпроси включват съвместимостта на договореностите с международните търговски правила, особено на фона на опасенията, че това изглежда като начин ЕС и Вашингтон да се обединят срещу Пекин, както и обхвата на споразуменията и кои пазари освен Китай биха били засегнати, допълниха източниците на Блумбърг.
Примирието от 2021 г., което изтича на 31-ви декември, определя ограничение на тарифната квота за внос в САЩ на 3,3 милиона метрични тона стомана от ЕС и на 384 000 тона алуминий от ЕС. Миналата година общият годишен износ от ЕС на стоманени продукти за САЩ беше 3,97 милиона тона, а на алуминиеви продукти беше в размер на 285 000 тона. Това означава, че 670 000 тона износ на стомана от ЕС рискува да бъде подложен на мито от 25%, докато нулевия износ на алуминий от ЕС няма да бъде подложен на мито от 10%.