Правителствата по света трябва да отворят нов фронт в международното ограничаване на укриването на данъци, като наложат глобален минимален данък върху милиардерите, който може да събере 250 милиарда долара годишно, обяви Данъчната обсерватория на ЕС, цитирана от Ройтерс.
Според основата през юни 2021 г. нова изследователска лаборатория, която да подпомага ЕС в борбата срещу данъчните злоупотреби, ако бъде наложен подобен данък, събраната от него сума ще бъде еквивалентна на едва 2% от богатството от близо 13 трлн. долара, притежавано от 2700 милиардери в световен мащаб.
Понастоящем ефективният личен данък на милиардерите често е далеч по-малък от този, който плащат други данъкоплатци с по-скромни средства, тъй като те могат да вложат богатството си във фиктивни компании, които ги предпазват от данък върху дохода, твърди групата в своя доклад за глобалните данъчни укривания за 2024 г.
Проучването показва, че повече от 3000 милиардери по света използват фиктивни компании, за да избегнат данък върху доходите. В доклада организацията отбелязва за 499 европейски милиардери, 835 от Северна Америка, 838 от Източна Азия, а останалите от други части на света, чието общо богатство достига до 12,9 милиарда долара и в момента всички те плаща близо 44 милиарда долара под формата на лични данъци.
Личните данъци на милиардерите в Съединените щати се оценяват на близо 0,5%, като в същото време те са равни на нула във Франция, която е иначе с високи данъци, изчислява Обсерваторията.
Нарастващото неравенство в богатството в някои страни подхранва призивите най-богатите граждани да поемат по-голяма част от данъчното бреме, тъй като публичните финанси се борят да се справят със застаряващото население, огромните нужди от финансиране за климатичния преход и наследения дълг от коронавирусната пандемия.
Въпреки че координираният международен натиск за данъчно облагане на милиардерите може да отнеме години, Данъчната обсерватория на ЕС посочва примера за успеха на правителствата във всичко друго, освен при прекратяването на банковата тайна и намаляването на възможностите за мултинационални компании да прехвърлят печалби към страни с ниски данъци.
Пускането през 2018 г. на автоматично споделяне на информация за сметки е намалило сумата на богатството, държано в офшорни данъчни убежища, с коефициент три, изчисли обсерваторията. Същевременно споразумението от 2021 г. между 140 държави ще ограничи възможността на мултинационалните компании за намаляване на данъците посредством отчитане на печалбите в страни с ниски данъци, като от следващата година се определя глобален праг от 15% върху корпоративното данъчно облагане.
Освен това данъчната организация установи, че автоматизирането на обмена на информация между банките е довело до спад на укриването на данъци в офшорни зони "с около три пъти за по-малко от десет години". Въпреки това 1 трилион долара, или 35% от печалбите, отчетени от компаниите, се преместват в т.нар. "данъчни убежища". Предлага се и "създаването на Глобален регистър на активите за по-добра борба с укриването на данъци".
Въпреки че отмяната на банковата тайна и корпоративният минимален данък сложиха край на продължилата десетилетия конкуренция между държавите по отношение на данъчните ставки, остават много възможности за намаляване на данъчните сметки, се казва още в доклада. Така например, богатите прехвърлят все повече средства от богатството си в недвижими имоти вместо в офшорни сметки, като същевременно компаниите могат да използват вратичките в минималния корпоративен данък от 15%.
