2
"Всяка година у нас се изоставят между 300 и 400 деца. Това са деца от различни малцинствени и маргинализирани групи, при които бедността е порочна и наследствена. Затова държавата трябва да инвестира в подкрепа на родните семейства, за да не се разделят с децата си. А приемната грижа е опора в такива моменти.
Инициативата - "Спасители на детството" е най-важното емоционално събитие за Националната асоциация за приемна грижа в България, които за съжаление, не срещат най-голямото обществено одобрение, така както европейските колеги. Обществото у нас предпочита да се взира в портфейла на приемните родители, вместо да отбележат с особено уважение за това, че приемните родители се грижат за деца, които никой не иска, разказа за БНР в рубриката "Младите хора, които ме вдъхновяват" Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа.
Днес в Деня на приемния родител и приемната грижа за поредна година ще бъдат раздадени наградите - "Спасители на детството".
"Преди време всяка година се изоставяха близо 2000 бебета в социалните домове. Сега останаха 4 домове за бебета, които социалното и здравното министерство искат да закрият. Сега децата се настаняват в Центрове за настаняване от семеен тип, но почти всички бебета попадат от родилното отделение в приемни семейства, почти не остават в центровете, освен ако нямат тежки физически увреждания.
Това е голям принос за Националната асоциация за приемна грижа и на правителствата последните години, което е благодарение на бившият министър на социалната политика Деница Сачева пред 2017 г., посочи Миланов.
"Винаги преди едно дете да попадне в приемно семейство, социалните работници търсят начини то да остане в семейството си, при близките и роднините си. Тази обществена грижа за децата е малко пренебрегната и затова наградите "Спасители на детството" се появяват, за да покажат достойнството на тази обществена грижа за деца.
Да покажат смелите приемни родители, социалните работници, които работят въпреки системата и лекарите, които се опитват да се преборят за съдбата на един живот, въпреки нормативните трудности при изоставените деца.
Церемонията "Спасители на детството" отличава личности, организации и институции с принос към приемната грижа.
2000 са семействата в България, които целогодишно инвестират в отглеждане на изоставени деца. Приемната грижа поправя детството и дава възможност на децата и младите хора да се успеят в живота, сподели за БНР още Миланов.
По думите му днес осиновителите, които вземат дете от приемни родители, по-лесно успяват да се справят с предизвикателството да отглеждат детето, защото приемните родители учат на любов и грижа децата. Тези деца са постъпили в приемното семейство в най-тежките си дни.
"Месечно между 30-40 деца, които са били в приемно семейство, биват осиновявани. Което е много добре!
Понякога и приемен родител също осиновява дете, ако то е било при него поне една година, но аз категорично не съветвам българинът да става приемен родител, за да осинови дете. Не трябва приемната грижа да се ползва за това, защото приемната грижа е, за да се погрижиш за няколко деца през времето, а осиновителят може да даде детство на две-три деца.
В приемните семейства в повечето случаи попадат деца, които нямат контакт с родните си семейства или са изведени заради лоша грижа. Но попадайки в приемно семейство, не се забранява на детето да общува с родното си семейство, защото крайната цел е това дете се върне в родното си семейство, изтъкна Александър Миланов.
Той допълни, че в много случаи връщането е невъзможно - заради траен тормоз, баща убиец на майката, майка с психично заболяване, лоши битови и семейни условия, има такива деца, които след като постъпват в приемно семейство, успяват да станат добри и примерни ученици.
"Приемни родители стават тези хора, които са отгледали собствените си деца, и имат нужда да дадат още топлина, обич и грижа.
Най-често това са семейства от по-малките населени места. Страшен е проблемът ни в София, където имаме 38 приемни семейства, а ни трябват 400. В малките градове и села хората по-често стават приемни семейства и това не е само заради парите, защото ако разберем какво преживяват тези семейства и деца - "халал да са им" тези пари и нека повече като тях станем "печалбари" в приемната грижа...
Приемната грижа е шанс един човек да стане човек. Семейството е това нещо.
На мен ми се иска първо да променим отношението си към приемните семейства. После ми се иска да не се налага деца да бъдат оставяни в институции и домове.
Настояваме пред Министерството на труда и социалната политика и вече срещаме разбиране в новия екип, приемните родители да имат възможност да избират дали да бъдат на граждански или на трудов договор.
Защото сме им длъжници за тяхната социална сигурност. При приемните родители на бебета, на деца с увреждания е по-подходящо те да бъдат на трудов договор, за да бъдат осигурени и да могат да си вземат отпуск и да бъдат здравно осигурени - това би им дало по-добра възможност да се грижат за тези деца.
Иска ми се и да имаме по-добре подготвени и мотивирани социални работници в приемната грижа, защото те се сменят много често заради непривлекателния труд, но от това страдат приемните родители и деца, добави още Миланов.
Александър Миланов е специалист по клинична социална работа, като в момента работи за Центъра по клинична психология, психоонкология и психосоматика в частна болница.
От години подкрепя развитието на приемната грижа у нас и е част от инициативата - „Спасители на детството” - най-важното емоционално събитие за Националната асоциация за приемна грижа и за приемните родители.
Още по темата в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“ от интервюто на Гергана Хрисчева с Александър Миланов.
