Липсва адекватна превенция на хората с преддиабетно състояние

"519 хиляди души са регистрираните с диабет у нас. Смята се, че има още около 140 хиляди човека, които имат диабет, не знаят за това, съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България по време на дискусия, посветена на Световния ден на диабета – 14 ноември.

3,7 на сто от българите или 260 хиляди души са с преддиабет. Същевременно у нас няма диагноза- преддиабет и така адекватната превенция на тези хора е силно затруднена.

Друг проблем, освен високия ръст от недиагностицирани или късно диагностицирани, е липсата на категорични мерки за скрининг и профилактика на хората с висок риск от развитието на диабет, посочи още Денев.

По думите му е наложително у нас да има ефективен скрининг чрез профилактични прегледи, като се позова на данни от доклада на НЗОК за 2022 г.:

През миналата година отчетените профилактични прегледи при хора над 18-годишна възраст са 2 344 883 броя, а през 2021 г. те са били 2 094 247. Това означава, че средният брой на отчетените прегледи е бил 0,40 прегледа на едно здравноосигурено лице при 0,35 за предходната 2021 г. (при предвиден един преглед годишно), което означава, че все пак има ръст на проведените прегледи.

През 2022 г. само 41% от здравноосигурените лица над 18 години са се обърнали към общопрактикуващ лекар за извършване на профилактичен преглед. 180 726 души от тях са включени в група с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, като от тях 3 612 имат много висок риск за развитие на заболяването. Това сочат данните по НЗОК.

Денев отчете като негативна практика и това, че хората с рискови фактори не се диспансеризират и не се проследяват активно. Липсват и ясни указания в първичната помощ за поведение при установена нарушена гликемия на гладно. 

"Действащата нормативна уредба препоръчва консултация със специалист само при много висок риск. Нужни са по-категорични мерки за скрининг и профилактика на хората с висок риск за развитие на захарен диабет, тъй като колкото по-рано се постави диагноза, толкова повече се избягват усложнения и се спестяват средства на здравната система“, каза Деян Денев.

"Болшинството от пациентите, които постъпват в Клиниката при нас са със захарен диабет, наднормено тегло, проблеми със щитовидната жлеза или половите жлези, по рядко с костни проблеми, обмяната на калций, фосфор на хипофизната жлеза.

Диагностиката на диабета обичайно се забавя между 5 и 10 години, защото първите години от развитието на болестта са безсимптомни, каза за БНР д-р Явор Асьов, ендокринолог в Клиника по Ендокринология към УМБАЛ „Александровска".

Д-р Явор Асьов отбеляза, че в глобален мащаб един на 11 души от възрастното население е със захарен диабет, като 90% от тях са с тип 2. Заболяването често протича безсимптомно и се установява случайно. Сред основните рискови фактори са възраст над 45 години, фамилна обремененост, сърдечно-съдово заболяване, наднормено тегло или затлъстяване, заседнал начин на живот.

"България категорично изостава в скрининга и ранната диагностика на диабета, така че нашите пациенти най-често идват с вече развили се диабетни усложнения. Загубили сме ценно време, защото усложненията като цяло са нелечими, тоест можем само да поддържаме състоянието, да забавим развитието.

Най-честата грешка на хората е, че неглижират симптомите на диабета, смятат, че леки отклонения от стойностите на кръвната захар не са рискови за тях, че няколко пункта над нормата не е чак толкова страшно, а то всъщност е проблем, друга грешка е, че четат съмнителни източници в интернет, където се дават съвети как диабетът да се лекува със хранителни добавки, а това е невъзможно...а пък нашият пациент много обича да се лекува с "бабини методи", за които няма доказателствена стойност, посочи още д-р Явор Асьов.

По думите му българинът не страда по-често от диабет в сравнение с народите от ЕС, но у нас са необходими по-големи усилия от здравните власти системно да контролират нивата на диабет.

"Половината от лечението на диабет тип 2 е начинът на хранене и промяната в стила на живот. Поради липса на добра организация и време рядко пациентите получават структурирани препоръки и план как да се хранят . Аз се опитвам да намирам време за моите пациенти или да ги насоча към диетолог, но е факт, че и от големите федерации липсва конкретика в тази посока. 

И ако пациентът трябва да получи базирана на доказателствата препоръка за храненето и диетата, то няма такива конкретни. Пациентът попада в едно море от информация на немедицински специалисти, включително за храненето се изказват хора, които са провели един курс по диетика или хранене и оттам това може да има сериозни рискове за здравето на болните с диабет.

Нещо повече - липсва утвърден стандарт по специалността - "Хранене и диетика", НЗОК не се ангажира със средства за това пациентите да получават здравна помощ от утвърдени специалисти.

Така лечението на пациентите с диабет опира до това те да получат съответното лекарство и кратки препоръки, а основният им проблем, свързан с информираността им, какво трябва да правят като пациенти, липсва.

Днес липсва и онази добра обвързаност между диабетните центрове в  страната, може още много да се направи по отношение на средния контрол на диабета на нашите пациенти, както и липсва енергия и усилия за обучение, обобщи още д-р Явор Асьов от Александровска болница.

Добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (<7%) и кръвната захар на гладно (4-6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l), както и в избягване на драстично понижаване на кръвната захар, контрола на кръвното налягане и липидите и контрола на теглото и индекса на телесна маса. Всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин с 1% намалява риска от усложнения като инсулт (12%), инфаркт (14%), сърдечна недостатъчност (16%) и ампутации (43%).

В Световния ден на диабета 12 болници с безплатни изследвания за заболяването

Още по темата в звуковия файл.