Забраната за износ на инсулин и детски антибиотици действа и през февруари
"Това е трета поредна забрана на МЗ за износ на инсулин, четвърти месец започва със забрана на инсулин, въз основа на заявено от Министерството на здравеопазването, че още при първата мярка през ноември 2023 г. няма неизпълнена рецепта на пациент с диабет по НЗОК, тоест данните за предписано лечение с данните за отпусната терапия са изравнени.
Въз основа на заявеното твърдение на МЗ, че към ноември 2023 г. липсва само един конкретен инсулин, ние ставаме свидетели на 4 месец забрана за износ и си задаваме въпроса:
Ако беше износът причината за липса на антидиабетна терапия, защо и в момента се твърди, че има недостиг? Каква е реалната причина? Къде са данните?
Ние поискахме в няколко писма данните, върху които МЗ стъпва, за да се вземе това конкретно решение за нова забрана, добави още Маринкова.
"Ние не сме против забраната, напротив, на първо място се застъпване за правото на пациента да има достъп до терапия. Съдействаме активно и в тази посока.
Но смятаме, че властите са длъжни да ни предоставят обективната информация, защото само тя е основата за вземане на правилни решения.
Дали забраната е правилното решение, за да има терапия? Ако това беше правилното решение, защо в момента се смята, че има недостиг? Да не би да се пропуска причина за недостиг, когато се използва най-лесното възможно решение, да се забрани износът на едно лекарство?
Да не би да има други причини, които да предизвикват недостиг? Ние търсим отговорите и решенията, каза Маринкова. Тя поясни още:
"В момента инсулинът от паралелен внос е недостъпен за пациентите. Той стои в аптеките, в търговците на едно и не може да бъде отпуснат, защото е с код на паралелния вносител, различен от кода на първовносителя по НЗОК.
Тогава питаме - ако държавата има нужда от още количества, от доставчици на инсулин, защо не допуска паралелният внос, за който има всички документи, това лекарство да бъде достъпно на пазара? Има само една пречка, за която ние сигнализираме за нея повече от 4 години и това е във възможността да има еквивалентна замяна на 100% реимбурсирани лекарства от паралелен внос, които са идентични на лекарствата от първовносителя.
Провели сме срещи, писали сме становища по този проблем, но нямаме развитие, нямаме отговор, отговори още Боряна Маринкова.
Друг сериозен проблем е неспазването на законовите срокове за утвърждаване на цена на лекарствата от паралелен внос, като бяха посочени примери, в които разрешение от Изпълнителната агенция на лекарствата продукти чакат за цена от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в продължение на месеци.
Маринкова припомни още, че мярката за забрана беше разкритикувана и при посещението у нас на европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду:
Европейската агенция по лекарствата ще изготви списък с критични лекарства
"Когато България се самоизолира и когато се самозатвори, и когато тя не участва с излишни количества от своите лекарства, тя няма да получи от държавите, които също имат излишък, защото тя не е реципрочен участник. Защо се допуска да се възпрепятства и вноса, което за малки държави като България е критично важно?, попита още Маринкова.
БАРПТЛ са категорични, че единствената обективна система за установяване на недостиг у нас е СЕСПА.
На дискусията бяха представени бяха примери за работещи практики за паралелен внос, които реално довеждат до огромни спестявания за 2022 година в държавите-членки, където конкуренцията на пазара на лекарствата се насърчава – 123 милиона евро в Полша, 235 милиона евро в Швеция и 82 милиона евро в Дания.
Данните изнесе Каспър Ърнест, генерален секретар на Достъпни лекарства Европа (Affordable Medicines Europe - AME). Той подчерта, че в Европейското икономическо пространство само 2,8% от целия обем на фармацевтичния пазар е резултат от дейността на паралелните дистрибутори.
Ърнест описа и редица възможности за осигуряване на лекарства в случаите на дерегистриране от стана на притежателите на разрешение за употреба, каквито в България все повече се наблюдават. Официалните доклади на Изпълнителната агенция по лекарствата отчитат близо 3000 продукта, изтеглени от България поради причини, несвързани с лекарствената безопасност.
Още по темата в звуковия файл.
