Колко европейски регламента и директиви са приети без участието на България от 2007 г. насам? Има ли такива?
Сигурно сте попадали на твърдения за "брюкселския диктат" от типа на "България е безгласна буква в процеса на вземане на решения" или "Брюксел ни налага…".
Как всъщност стоят нещата и участва ли България в процеса на вземане на решения в ЕС?
На този въпрос отговаря Представителството на Европейската комисия в България.
Три са основните институции, които участват в законотворческия процес в ЕС:
Еврокомисията предлага новите законодателни актове, а Европейският парламент и Съветът на ЕС ги приемат, изменят или отхвърлят.
В Европейския парламент България е представена от 17 депутати, избрани директно от българските граждани.
В Съвета на министрите българският министър стои редом с колегите си от останалите 26 страни членки и има думата в процеса на вземане на решения. Министрите заседават в различни конфигурации в зависимост от обсъжданата тема (конкурентоспособност, околна среда, заетост и социални въпроси и др.).
В крайна сметка нито един законодателен акт на ЕС не се приема без участието на България и нейните представители в европейските институции.
Европейската комисия включва 27 комисари, по един от всяка страна на ЕС. Тя предлага законодателни актове, които се изпращат на Европарламента и на страните от ЕС за разглеждане, изменения, договаряне и одобрение. Но как точно се избират Комисията и нейният председател и каква е ролята на Парламента? Гледайте във видеото.
Изготвяне на законодателството на ЕС
Преди да предложи нови инициативи, Комисията оценява евентуалните икономически, социални и екологични последици от тях.
За целта тя изготвя доклад, наречен „оценка на въздействието“, в който се посочват предимствата и недостатъците на вариантите на политиката. Оценката на въздействието включва информация от неправителствени организации, национални органи и промишлеността, както и от експертни групи, които предоставят съвети по технически въпроси.
Граждани, предприятия и организации могат да предоставят становища чрез обществени консултации
Националните парламенти могат официално да изразят резерви, ако смятат, че е по-добре даден въпрос да бъде разгледан на национално равнище, отколкото на равнище ЕС.
Разглеждане и приемане
След като Европейската комисия представи предложението си, Евроарламентът и Съветът го разглеждат и могат да предложат изменения. Обикновено след това представители на Парламента, Съвета и Комисията се срещат, за да преценят дали могат да постигнат съгласие по пълен набор от изменения.
Ако Комисията не е съгласна с дадени изменения, Съветът може да отхвърли възражението ѝ само с единодушно решение. Ако Комисията счете, че измененията променят прекомерно предложението, тя има право да оттегли предложението си.
Ако трите институции не постигнат съгласие по общ окончателен текст, се пристъпва към второ четене.
По време на второто четене Парламентът и Съветът могат да предложат допълнителни изменения. Парламентът може също така да блокира предложението, ако не може да постигне съгласие със Съвета.
Ако Парламентът и Съветът постигнат съгласие по измененията, предложението може да бъде прието. Ако те не могат да постигнат съгласие, се създава помирителен комитет, който се опитва да намери решение. Както Парламентът, така и Съветът могат да блокират предложението по време на този последен етап на второ четене.
Предложението става закон, когато Парламентът и Съветът постигнат съгласие по съвместен текст и той бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз.
Съветът e основен орган на ЕС за вземане на решения. Той договаря и приема новите законодателни актове на ЕС, при необходимост ги адаптира и координира политиките. В повечето случаи Съветът взема решение съвместно с Европейския парламент по обикновената законодателна процедура, позната и като процедура за съвместно вземане на решение. Съвместното вземане на решение се използва в области на политиката, в които ЕС има изключителна или споделена компетентност с държавите членки. В тези случаи Съветът извършва законодателна дейност въз основа на предложения, представени от Европейската комисия.
Повече от 150 работни групи и комитети подпомагат работата на министрите, които разглеждат предложенията в различните състави на Съвета. Тези комитети и работни групи са съставени от служители от всички държави членки.
След като Съветът получи предложение от Комисията, текстът се разглежда едновременно от Съвета и от Европейския парламент. Това разглеждане е известно като „четене“. Възможни са до три четения, преди Съветът и Парламентът да се споразумеят по дадено законодателно предложение или да го отхвърлят.
Понякога, в очакване на позицията на Парламента на първо четене, е възможно Съветът да приеме политическо споразумение, известно още като „общ подход“. Договореният в Съвета общ подход може да спомогне за ускоряването на законодателната процедура и дори да улесни постигането на споразумение между двете институции, тъй като преди да приеме становище на първо четене, Парламентът получава индикация за позицията на Съвета. Окончателната позиция на Съвета обаче не може да бъде приета, докато Парламентът не излезе със становище на първо четене.
На всяко четене предложението преминава през три равнища в Съвета:
Така се гарантира техническо разглеждане на предложението на равнище работна група, политическа отговорност на равнище министри и разглеждане от посланиците в Корепер, които съчетават експертен опит с политически съображения.
Резултатите от гласуването в Съвета автоматично се оповестяват публично, когато Съветът действа в качеството си на законодателен орган. Ако даден член иска да добави обяснителна бележка към вота, тя също се оповестява публично, ако правният акт бъде приет. В останалите случаи, когато обясненията на вота не се публикуват автоматично, това може да стане по искане на автора.