Земеделието е спасявало България след всяка война и всяка национална катастрофа. Днес внасяме над 80% от храната. Хранителният суверенитет е въпрос на национална сигурност, а реално нямаме такъв. На политическо ниво няма воля да се върне славата на България в производството и отглеждането на храна.
С тези размисли започва срещата ни с Иво и Сиана Тончеви, собственици на Близката ферма – семейно предприятие за градинарство със социална мисия: да буди повече умове и сърца за ценността на земята и чистото производство на храна.
Здравата почва = здрави хора и здрава планета, гласи балансът на двамата фермери, които не крият тревогата си от това как точно се случват зелените политики и каква ще бъде цената за тях.
В Нидерландия като мащабен глобален износител на селскостопанска продукция стремежът да се намалят драстично някои емисии е довел до силен натиск спрямо земеделците – да се намали броят на фермите и животните, казва Сиана. "А Холандия е гръбнакът на Европа, хранилката на Европа. Фермерите притежават 70% от земята. Тя е с много малка територия, но това са най-ефективните фермери. В земеделието са заети реално много хора и това е причината да се преборят – числено са сила и са се обединили", добавя тя за фермерската партия в страната на лалетата.
"В резултат на десетилетия зелена революция добивите започнаха постепенно да не се увеличават повече, а земята все повече да се изтощава, да деградира и да има нужда от още, още и още – повишаване на торовите норми, вкарване на все повече пестициди. Все по-проблемни неприятели, развитие на резистентност. И постепенно разходите на фермерите започнаха да скачат. В същото време те работят на пазар, на който на фермерската продукция се гледа като на борсово търгувана стока. Фермерите се оказаха в капана, в ръцете на големите търговци. За които е без значение дали не продукцията, а, пак казвам, стоката е скъпа или евтина, дали фермерът успява да си покрие разходите, да направи печалба. Мултинационалните търговци при всяко положение печелят. Няма значение от кой край на света ще я вземат тази стока, къде ще я закарат – те това го правят винаги гарантирано с печалба."
Глобалната хранителна система и падането на много търговски бариери са превърнали фермерите "просто в едни подизпълнители, едни пионки на големите търговци, на големите хранителни мегакорпорации", продължава своя анализ Иво.
"Фермерите успяваха да правят пари, печалба един път на 5 години. През другото време нещата излизаха на нула. Това нещо на фона на непрекъснато повишаващите се разходи. Фермерите се оказаха в капана на много кредити, на влошаваща се себестойност заради нуждата на още и още суровини, които трябва да се вкарват, химически най-вече, и един пазар, който ги притиска все повече и повече."
Преди Зелената сделка фермерите имаха илюзорна свобода в рамките на собственото стопанство да сеят това, което ще бъде по-печелившо. Със Зелената сделка те са били "измамени и вкарани в рамки", подчертава агрономът. По думите му, това допълнително е увеличило натиска върху тях.
"Вече освен търговски притиснати, бяха притиснати и производствено. Той не може да си смени сеитбооборота, защото е поел ангажимент за точно определени култури и защото получава някакви субсидии, трябва да го спазва това. Започнаха да усещат последиците от това да ги ограничават кога с какво да торят, да им отпадат субсидии за горива, в същото време им въвеждат изисквания за все по-екосъобразни стандарти на машините, вкарват се нови машини, които струват все повече пари и огромен разход имат за поддръжка. И като им вкарат и екологичните стандарти, къде излиза краят?"
"И са принудени да отидат при банките, да заложат собствената земя, която имат. Но банките в момента я приемат на в пъти по-ниски цени, отколкото бяха до скоро пазарните. Това започва да срива пазара на земята, започват да падат рентите, а рентите са много сериозен фактор за много хора, които са дребни притежатели на земя - източник на доходи, доста приличен. И в един момент, ако се стигне до фалити на фермери, банките ще се окажат притежатели на големи пакети земя, които могат да продадат на всеки. И в момента има чуждестранни капитали, с които се изкупува българска земя и когато и банките започнат да играят на този пазар, за да се отърват от този вече пасив за тях, те ще се обърнат и към чуждестранни капитали. Това ще доведе до прехвърляне на собствеността на българска земя към чуждестранни лица."
В света се произвежда достатъчно храна, но тя се разхищава. Същевременно заради порочни политики светът не може да се пребори с глада от десетилетия, независимо от поставените глобални цели, коментират фермерите.
"Земя има, храна има. Само че има и пропаганда. Има и политики, от които не печели нито човекът, нито здравето ни. Печелят шепа корпорации. Обикновените семена, старите сортове, старото земеделие, където нищо не е нужно да купуваш: ти си имаш семената, не пръскаш с химия, не ториш с изкуствени торове - от това не се правят пари. Затова възниква химично-петролното земеделие. Земеделието се оказва огромен неразработен, неусвоен пазар и може да донесе огромни печалби."
Сиана не е оптимист за ревизия на Зелената сделка. Мисли, че дори има натиск и корпоративен лобизъм за ускоряване на тези процеси, защото самата зелена индустрия е много печеливша.
И при комунизма, и при демокрацията тя открива едно и също послание – за негативния образ на селото и селския труд и че "светлото бъдеще е в града, в апартамента, където имаш баня и тоалетна; защо ти е да се цапаш; учи, за да не работиш; някой друг ще ни го произвежда, пък ние важното е да имаме пари…"
Вече трето поколение българи расте и живее в града. Забелязваме, че и децата, и възрастните стават непригодни не само за работа, но и за престой на открито, споделят Сиана и Иво от своя опит на организатори на различни събития в "Близката ферма".
"Фермата става музей, който се посещава, когато навън е 22 градуса, не бива да вали, да пече слънце. Днешните родители сякаш не знаят какво е летен дъжд. Сякаш природата стана нещо чуждо, нещо заплашително и е опасно да бъдем прекалено дълго изложени на нейното влияние. Същото е и храненето. Ако имаш постоянна стимулация на вкусовите рецептори с купешки, пакетирани, преработени храни, спираш да харесваш истинската и естествена храна, защото тя има балансиран, а не експлозивен вкус. Има едно натрупване. Трето поколение расте, живее, храни се откъснато, между четири стени. Има изследвания, че съвременният европеец прекарва 90 и няколко процента от времето си на закрито. Децата прекарват по-малко време навън, отколкото на затворниците им се полага задължително. Децата вече и два часа нямат навън."
"Земеделието е човешка дейност, която винаги се е правела с човешки ръце. То е живо във всеки човек. Стига да сме достатъчно сетивни и да имаме желание да откликнем, няма значение възрастта. Човек търси този контакт. Най-удовлетворяващата работа е да отглеждаш храна, защото виждаш много бързо плодовете на собствения си труд", вярва Сиана.
"При нас свързваме хората със земята, труда и храната, за да оцеляват и извън екрана и града, да намират радост и смисъл извън екрана и града. Ако за нас в момента това е по-скоро екзотика, то за нашите деца има голяма вероятност то да бъде основна потребност. Да е въпрос на оцеляване, а не въпрос на желание", коментират двамата фермери.
Фермата и природата обаче не са спирка на влакчето на желанията. Съвременните деца все едно са качени на увеселително влакче – препускане от стимулация на стимулация, от преживяване на преживяване, допълват те.
"Ние се опитваме да направим фермата и градинарството импулс, който да последваш, а не да се превръщаме в туристическа атракция."
"Идването на полето и създаването на фермата се случи преди 5 години. 20 години съм работил в голямото, конвенционално земеделие и съм се занимавал с пестициди. Постепенно започнах да се обръщам към другите методи на земеделие. Видях, че биологичното е псевдорешение, което само подменя химичните торове и пестициди с биологични, но продължава да експлоатира земята. Тогава открихме и третия вид земеделие – възстановителното. То е нашият начин на работа и мисия. В един момент, когато бях преминал през много обучения, много книги, много познания и практика, и "Байер" купи "Монсанто", аз напуснах и създадохме нашата семейна ферма, където се занимаваме с възстановително и органично земеделие."
Може да се направи много, ако реално се подкрепят фермерите да произвеждат в хармония с природата, посочва Сиана. Според нея сега ЕС много говори за възстановяване на околната среда, природата и почвите, има шумни и скъпи кампании, "на думи много добре го докарват, но реални практики и действия няма" и "засега от страна на институциите имаме само регулации, забрани и репресии".
Ако е министър на земеделието, Иво вижда на първо място необходимостта от "здравословен протекционизъм в защита на родното производство". Произвеждаме фуражи, масово изнасяме суровини без преработка – така добавената стойност, генерирана на място, е много ниска, изтъква като аргумент той.
"България е превърната във фуражна държава, във фуражен производител. Основната продукция, която изнасяме, са фуражни зърнени култури, но тази привилегия вече ни е отнета от Украйна. От страна, която е можела да произвежда плодове и зеленчуци, колкото за две Българии, ние в момента сме нетен вносител."
Няма насочена подкрепа към различни сектори и държавата по-скоро пречи, отколкото помага - така звучи равносметката на фермера.
"Много скоростно бих премахнал пречките пред малките производители. За да могат хората да поемат глътка въздух, да се върнат отново на село, да вземат земята в ръцете си и да могат да произвеждат. След което – да се махнат пречките пред свободния достъп до пазара, до крайния потребител. В момента, с вкарването на все повече регулации, от псевдозагриженост за здравето на хората се монополизира достъпът до пазара. Само този, който има много пари, за да отговори на тези регулации, той има достъп до пазара. Достъпът на малкия производител е тотално отрязан. Бих изкарал големите вериги от центъра на града. Трябва да бъдат подпомогнати по-малките местни магазини, които по-свободно да работят с по-къси вериги на доставки."
Ако сравним площите обработваема земя на България и на Нидерландия и стойността на селскостопанската ни продукция, изводът е в наш ущърб – нашата земеделска продукция е в пъти по-ниска от тази на Нидерландия, "защото при тях се изнася много добавена стойност, там няма износ на суровина; те не изнасят фуражи, изнасят семена за посев, които са много скъпи". Друг пример е свързан с Испания – един от големите европейски производители на зеленчуци.
"При какви условия на брега на Средиземно море, те успяват да произвеждат, нямайки вода. Копаят сондажи на брега на морето, откъдето излиза солена вода, обезсоляват я и така си поливат оранжериите с домати, пипер", разказва Иво.
Зад огромната продукция на фермерите и в Испания, и в Нидерландия обаче не стоят изцяло естествени методи на земеделие. Използват се много нови технологии – вертикални градини, хидропоника (отглеждане в изкуствена среда, без слънце и почва), пояснява Сиана. Тук, понеже сме по-изостанали, все още "има нещо свещено в земеделието и обичаме стария начин на работа".
"Холандците ни се смеят, че още отглеждаме домати в почва, това за тях е отживелица. Да де, обаче нашите домати са по-вкусни. В това виждам и нашето предимство – че не сме се модернизирали толкова, а напротив – че през тези години се сривахме и все още няма дъно нашето пропадане. Мисля, че са се натрупали много сили и желание за промяна. Земята ни е много хубава, условията – много благоприятни. Все повече българи започнаха да се завръщат от чужбина, много чужденци търсят тук пристан. Място, което е на завет от всички бури, които се случват и в Европа, и в света. Много хора се завръщат и много чужденци ще дойдат."
Някога, преди векове, българите са учили на градинарство Централна и Източна Европа и Русия. Колко са били известни нашите градинари в миналото, се знае повече от други народи, отколкото от българите – в Унгария има паметници, посветени на българските градинари, отбелязват Иво и Сиана.
Днес в България нямаше мащабни земеделски протести, защото няма и фермери, а по-голямата част от земята се държи от шепа хора, смята Сиана. Според нея "антибългарската политика в земеделието отдавна е дала своите резултати - хората са откъснати от земята." Същевременно тя вижда тенденция за събуждане и обединяване, за формиране на микромрежи, защото "когато корабът потъва, няма как да се спасиш в твоята каюта".
Има обаче и политика на демонизиране на фермерите, споделя огорчението си тя. "Те са лошите герои. Те са виновните – замърсяват климата, тровят ни с нещо, за това че от храната се разболяваме или сме затлъстели. Три пъти на ден имаме нужда от фермер, от храна, но приехме в това консуматорско общество, че комфортът и луксът са даденост. И храната е нещо, което "расте" по рафтовете в магазина. Към момента 1% от хората отглеждат храна, всички останали са консуматори. Ние сме делегирали нашата храна, нашето здраве на някой друг. Колкото повече отговорности предаваме на някой друг, толкова по-зависими ставаме."
"Винаги сме имали съпротива към проекти, субсидии, грантове, пари, които идват отнякъде другаде. Това са чужди пари и ние не искаме да използваме готови чужди пари. Предпочитаме да се справяме сами с нашите собствени възможности и умения. Няма безплатен обяд и под някаква форма, на някакво ниво ти това трябва да го върнеш", допълва тя за семейния бизнес.
Изборът да отидеш на село не е бягство, а пътуване обратно към себе си и намиране на свобода, споделя Иво, за когото градинарството създава "усещане за пълнота и пълноценност".
"За мен фермата е най-хубавото решение в нашия живот. Тя изцяло промени начина ни на живот. Най-голямата ми страст са детските лагери и работата с децата. Всяко нещо, което правим, искаме да бъде полезно не просто за нас, а да бъде полезно за повече хора", добавя Сиана.
Снимки: Близката ферма, Яна Боянова
