През последното тримесечие на 2023 г. съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната се понижи до 88,6% от 90,8% година по-рано, а в целия ЕС съотношението на дълга намалява до 81,7% от 83,4% през 2022 г., показват данни на официалната европейска статистика Евростат.
За България държавният дълг в края на 2023 г. се повиши слабо до 23,1% от БВП спрямо 22,6% от БВП година по-рано, но въпреки това нашата страна остава втората в ЕС с най-ниски нива на дълга, като е изпреварена единствено от Естония (с дълг в размер на 19,6% от БВП).
В рамките на ЕС с рекордни нива на дълга в края на 2023 г. са Гърция (161,9% от БВП), Италия (137,3%), Франция (110,6%), Испания (107,7%) и Белгия (105,2%).
В същото време държавният дълг в България се е повишил най-силно през последното тримесечие на 2023 г. спрямо три месеца по-рано, нараствайки с 2,1 процентни пункта спрямо третото тримесечие, показват данните на Евростат. Спрямо година по-рано българският дълг се е увеличил в края на 2023 г. с 0,5 процентни пункта, като по-солидно нарастване на дълга е отчетено в шест други срани членки на ЕС.
Същевременно правителственият дефицит в рамките на ЕС се разшири слабо до 3,5% от БВП спрямо 3,4% през 2022 г., а в рамките на еврозоната се сви до 3,6% от 3,7%.
В България обаче правителственият бюджетен дефицит се сви по-рязко през последното тримесечие на 2023 г. до 1,9% от БВП спрямо 2,9% от БВП година по-рано.
Едва три страни членки отбелязаха в края на миналата година бюджетен излишък: Кипър (3,1% от БВП), Дания (3,1%), Ирландия (1,7%) и Португалия (1,2%), а само други шест членки на ЕС отчетоха по-малки дефицити от българския: Нидерландия (дефицит в размер на 0,3% от БВП), Швеция (дефицит от 0,6%), Хърватия (-0,7%), Литва (-0,8%), Люксембург (-1,3%), Гърция (-1,6%).
Най-големи бюджетни дефицити в края на миналата година пък отчетоха Италия (цели 7,4% от БВП), Унгария (6,7%) и Румъния (6,6%).
