Брутният вътрешен продукт на България се очаква да нарасне с 2,6% през тази година след забавяне на растежа до 1,8% през 2023 г., след което да се ускори допълнително до 3,0% през 2025 г., сочат последните прогнози на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), оповестени днес в последния ѝ икономически доклад. Прогнозата за икономическия растеж през 2024 г. съвпада с тази от предходния доклад на ЕБВР през септември 2023 г.
Банката отбеляза, че забавянето на растежа на българската икономика през миналата година до 1,8% дойде на фона на пониженото външно търсене и по-ниските приноси от индустрията и услугите, докато частното потребление се увеличи с 5,4 процента.
Силният ръст на заплатите и намаляващата инфлация, която възлизаше на ниво от 3,1% към март 2024 г., доведоха до относително висок ръст на реалните заплати през 2023 г., докато минималната заплата беше увеличена допълнително с почти 20% през 2024 г., се посочва в доклада на ЕБВР.
Банката отбеляза, че растежът на инвестициите се ускори през втората половината от 2023 г., но продължаващата политическа криза в нашата страна крие рискове за перспективите за публични инвестиции и усвояването на средствата от ЕС.
По-слабото търсене в ЕС доведе до спад на българския износ с 1,9% през 2023 г. (в реално изражение), компенсиран обаче от по-силен спад на вноса. В номинално изражение износът на България за европейски икономики извън ЕС, включително Украйна, е намалял с почти 20% през 2023 г., отразявайки по-ниските експортни цени на горивата и електроенергията.
ЕБВР посочва, че растежът на БВП на България през 2024 г. трябва да достигне 2,6% и да се ускори до 3% през 2025 г., подкрепен от забавяне на инфлацията и от силно потребление, както и поради бавно възстановяващо се външно търсене.
Основните негативни рискове за прогнозата включват по-нататъшни забавяния в усвояването на средствата от ЕС и реформите на фона на повишена политическа несигурност, предупреждава Европейската банка за възстановяване и развитие.
ЕБВР отбелязва, че като цяло икономиките в югоизточната част на ЕС, включващи България, Гърция и Румъния, отбелязаха значително забавяне на растежа през 2023 г., но въпреки това нарастваха с по-високи темпове от повечето сравними с тях други членки на ЕС, което отразява силното потребление. Освен това инвестиционните тенденции остават положителни и се очаква наличието на значителни средства от ЕС през следващите години да бъде важен двигател за краткосрочен и средносрочен растеж, наред със силния ръст на заплатите.
