Брутният вътрешен продукт на България се очаква да нарасне с 1,9% през 2024 г. и да се ускори до 2,9% през 2025 г., показват оповестените днес "Пролетни икономически прогнози" на Европейската комисия. Прогнозите съвпадат с тези от зимния доклад на ЕК, оповестен през февруари.
Вътрешното търсене ще остане основен двигател на икономическия растеж, въпреки че се очаква забавяне на растежа на частното потребление, посочва ЕК. Очаква се износът да нарасне силно след първото тримесечие на настоящата година в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът се очаква да се възстанови, воден от вътрешното търсене.
Комисията прогнозира забавяне на инфлация от 8,6% през 2023 г. до 3,1% през тази и до 2,6% през 2025 г. Безработицата ще стабилизира на нивото от 4,3% от 2023 г., преди да се понижи до 4,0% през 2025 г.
ЕК предвижда бюджетният дефицит да достигне 2,8% от БВП през тази и 2,9% през 2025 г., движен от разходите за пенсии и заплати. Държавният дълг пък се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 г., след като през тази година достигне 24,8% от БВП.
Рисковете за фискалната перспектива на България все още са насочени в низходяща посока, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите не са напълно компенсирани от структурните мерки след 2025 г.
Краткосрочните показатели показват, че в началото на 2024 г. износът на България е продължил да се свива, а растежът на частното потребление се е забавил, но след първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови, воден от възстановяването на външното търсене. Предполага се, че ръстът на потреблението ще се възстанови през остатъка от 2024 г. и през следващата година, подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда, докато частните спестявания продължават да се увеличават.
ЕК очаква инвестициите да продължат да се разширяват през прогнозния хоризонт, поддържайки производствения капацитет. Очаква се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и вносния компонент на инвестициите и потреблението.
Макроикономически прогнози на ЕК за България
Пазарът на труда остава затегнат, тъй като загубата на заетост в производствения сектор е компенсирана с повече от увеличаването на заетостта в частните и обществените услуги. След първото тримесечие на 2023 г. растежът на заплатите в ключови сектори на българската икономика, като производството и строителството, както и в търговията, транспорта и услугите за настаняване, се забави, тъй като фирмите се стремят да поддържат конкурентоспособността на разходите. В бъдеще се очаква растежът на заплатите да се установи на около 10%, близо до дългосрочната средна стойност, тъй като инфлационният натиск отшумява. В контекста на намаляващото население в трудоспособна възраст и затегнатия пазар на труда, разкриването на нови работни места, включително в публичния сектор, се очаква да привлекат нови участници на пазара на труда и вече заети лица, посочва ЕК.
Комисията очаква хармонизираната инфлация в България да продължи да се забавя на годишна база от 8,6% през 2023 г. към осреднено ниво от 3,1% през 2024 г. и до 2,6% през 2025 г. Цените на енергията и храните имаха най-голям принос за широкообхватното развитие на дезинфлацията. Изгледите за по-ниска инфлация се подкрепят от очакванията за цените, обусловени от прогнозираното намаление на съвкупните заплати и от ограниченото увеличение на цените на внос. Очаква се низходящата тенденция на външните цени да ограничи инфлацията при енергийните и неенергийните индустриални стоки. Решението в края на март за намаляване на доплащанията за определени лекарства също намалява инфлацията при неенергийните промишлени стоки. ЕК очаква инфлацията в сектора на услугите на нашата страна да остане относително силна, движена от нарастващите номинални заплати в сектора и изтичането на мярката за намален ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги.
След пик през 2023 г. поради завършването на проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г., публичните инвестиции се очаква да намалеят през 2024 г. Започвайки от ниско ниво през 2023 г., се очаква известен положителен принос от изпълнението на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки сериозните забавяния, отбелязва Комисията. Предвижда се през 2025 г. изпълнението на ПВУ да се увеличи умерено спрямо нивото от 2024 г. и се очаква също положително въздействие върху публичните инвестиции от начисляването на военни разходи, регистрирани при доставката.
