Петролът поскъпва за втора поредна сесия на търговия, намирайки подкрепа от спадащите складовите петролни запаси в САЩ през последната седмица и от серията слаби американски икономически данни, които подсилват очакванията за първото понижение на лихвите от страна на Федералния резерв през септември.
Към 17.00 часа българско време фючърсите на петрол Брент се повишават с 1% към 83,60 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол WTI - с 1,25% към 79,64 долара за барел, след като ден по-рано те поевтиняха за кратко до двумесечни ценови дъна в резултат на занижената последна прогноза на Международната енергийна агенция (МАЕ) за търсенето на петрол в световен план. МАЕ вече очаква нарастване на глобалното петролно потребление с 1,1 млн. барела на ден през настоящата година, което е със 140 хил. барела на ден по-малко спрямо предишната оценка на организацията.
В последния си аналогичен доклад обаче ОПЕК посочи, че страните членки са надхвърлили производствения си лимит с 568 хил. барела на ден през април, но в същото време картелът запаси прогнозите си за нарастване на търсенето на петрол в световен план с 2,25 млн. барела на ден през тази и с 1,85 млн. барела дневно през 2025 г.
Графика на петрол Брент (в долари за барел)
В подкрепа на последвалото поскъпване на петрола бяха вчерашните данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) за спад на складовите запаси на важната енергийна суровина с 2,508 млн. барела през последната седмица - понижение на втора поредна седмица, при това по-голямо от очакванията за спад с 1,362 млн. барела.
В същото време отслабването на инфлация в САЩ и стагнацията на продажбите на дребно през април "съживиха" пазарните очаквания, че Федералният резерв ще прибегне до първо понижение на основната американска лихва през септември. Подобно намаление на лихвата би трябвало да подкрепи растежа на водещата световна икономика и да повиши потреблението на петрол.
Петролната търговия обаче остава в ограничен ценови диапазон в очакване на по-голяма яснота относно политиката на ОПЕК + през второто половина на годината. Нарастват очакванията, че по време на срещата на 1-ви юни картелът ще запази до края на 2024 г. настоящото доброволно съкращаване на петролния добив с около 2,2 млн. за барел.
В същото време обаче се очакват трудни дебати относно възможността за възходяща ревизия на производствени квоти за 2025 г. на някои членове от ОПЕК +.
Темата за референтните производствени нива и квоти често предизвиква напрежение в ОПЕК +, засягайки единството на картела и натежавайки върху цените на петрола. Последният сериозен сблъсък се случи през ноември 2023 г., когато ОПЕК+ отложи срещата си с няколко дни поради разгорещени дискусии, като в крайна сметка Ангола напусна петролния картел.
