Зрителните нарушения са третата причина за инвалидност в света. Според Резолюцията на Общото събрание на ООН от 2021 г. "Зрение за всеки", най-малко 2 млрд. души живеят със зрителни увреждания или слепота, а 1,1 млрд. души имат зрителни увреждания, които биха могли да бъдат предотвратени. Очаква се половината от световното население да бъде с увредено зрение до 2050 г.
Това стана ясно на семинар на тема "Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?". Събитието бе организирано от Българската асоциация по фармакоикономика и в него участваха водещи медицински специалисти, институции в здравния сектор и експерти в областта на фармакоикономиката и достъпа до пазара. Те дискутираха социалната и икономическата тежест на зрителните заболявания от гледната точка на обществото, както и възможностите за въвеждане на Национална програма за очно здраве.
Според водещи експерти в областта на офталмологията и ендокринологията в Европа катаракта, възрастово обусловената макулна дегенерация (AMD), глаукома и диабетният макулен едем (DME) са основните очни заболявания, водещи до намаляване на зрението и слепота, особено сред хората на 50 или повече години.
Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология на Александровска болница посочи, че диабетната ретинопатия е водеща причина за умерено до тежко зрително увреждане и слепота, и намаляване качеството на живот сред хората с диабет по света.
Според проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедра по офталмология в Медицински Университет – София че миопатията /т. нар. късогледство/ нараства в световен мащаб и достига епидемични нива в някои страни, като се очаква до 2050г. всеки втори човек да бъде засегнат от болестта, а разходите за лечението да нарастват с около 8.4% годишно.
Според него у нас няма ефективна държавна политика за навременно откриване на зрителните проблеми при децата, като в определени части на България над 90% от учениците не са консултирани от очен лекар. От друга страна, заболяване като макулна дегенерация /увреждане на зрителния център на окото/, свързана с възрастта при хора над 50 г. се увеличават, като близо 39% от засегнатите имат нарушено зрение или слепота.
В проучване на Retina International от 2022 година, икономическото въздействие на късните етапи на болестта за България е огромно и се оценява на 449,4 млн. евро (879,5 млн. лева). Те са свързани с директни медицински разходи, професионални грижи и помощни средства, както най-вече загуба на продуктивност и физическо и ментално здраве, уточни проф. Оскар. Той посочи, че голяма част от рисковите фактори за очните заболявания са предотвратими и разходите за лечение вместо за превенция представляват съществена пропусната възможност в личен и обществен план.
Проф. Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазване в 49-тото Народно събрание заяви, че освен Национална програма за скрининг на детското очно здраве, ще бъде създаден и Национален скринингов център за ранна диагностика на социално значими заболявания в това число и очни болести.
Според експертите по фармакоикономика и обществено здраве от Фармацевтичен факултет и Факултет по обществено здраве на МУ-София зрителните нарушения са свързани не само с човешко страдание, но и с огромно финансово бреме, както от гледна точка на заплащащите институции, така и за самите пациенти и техните близки. През 2020 г. загубите в глобалната икономическа продуктивност поради намаляването на заетостта на хора със загуба на зрение са 410,9 млрд. долара.
Въпреки тревожните данни и прогнози вниманието към очните заболявания винаги е било ниско, съответно планирането и бюджетирането им са неглижирани, смятат специалистите. Те настояват зрителното здраве да бъде изведено напред заедно с другите здравни приоритети на страната и да бъде адекватно финансирано. През следващите десетилетия се очаква нарастването и застаряването на населението, и промените в начина на живот и урбанизацията, да доведат до драстично увеличение на броя на хората със зрителни увреждания. Трябва да се предприемат действия за постигане на устойчиво развитие в съответствие с Резолюцията на ООН за 2021 г. “Зрение за всеки“.
Призивът към правителствата е да възприемат цялостен подход към очното здраве и да го поставят сред важните приоритети. По време на дискусията участниците се обединиха около необходимостта да бъдат създадени актуални препоръки за превенция, своевременната диагноза и адекватно и навременно лечение, съобразно съвременните стандарти. Експертите подчертаха, че е от съществено значение да бъдат събирани и анализирани данните от реалната практика, както и подобряване на осведомеността на обществото за тези заболявания.
