Празникът Свети Дух в България се отбелязва и като Ден на Македония. Традицията тръгва още след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), като първоначално е бил Ден на борбата за Македония и Одринско, а след Първата световна война е станал "Ден на Македония", като идеята е на този ден да се отдава почит на всички загинали в борбите за освобождение, пояснява пред Радио България доц. д-р Спас Ташев от БАН, изследовател на Балканите и автор на изследването "Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г.". Честването винаги е на подвижна дата – на 51-вия ден след Възкресение.
Историята
В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и Първата Световна (1914-1918) завършват с национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от географската област Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат под сръбска и гръцка власт. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на това, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите домове.
Как новата политическа реалност в Северна Македония – начело на страната има нов президент и премиер – ще се отрази на българите там?
Новоизбраният премиер Християн Мицкоски положи клетва и в речта си не пропусна да спомене препъни камъка в двустранните отношения с днешна дата, а именно категоричната българска позиция, че за да започне преговори за членство в ЕС Северна Македония трябва да впише в конституцията си българите като държавотворен народ. Думите му са ясни: "Българският диктат няма да мине, докато съм премиер." Това като че ли поставя на второстепенен план евроинтеграционните амбиции на югозападната ни съседка.
"Новото правителство в РСМакедония декларира, че има няколко стълба политики, по които ще работи, като първият е борба с корупцията, вторият - повишаване на жизнения стандарт, а третият – ускоряване на евроинтеграцията" – посочва доц. д-р Спас Ташев и допълва:
"Мицковски заяви, че водещият стълб ще бъде първият, свързан с борбата с корупцията. Това на дипломатически език означава, че той сам признава, че няма да има някакъв съществен напредък в евроинтеграцията, след като тя не се очертава като водеща политика. Хубавото е, че Скопие смекчиха тона."
Ташев обърна внимание на появата и на едно ново министерство:
"Създаде се и Министерство за взаимоотношения между етническите общности, като министър е номиниран етнически сърбин, тоест политиката към българите в Северна Македония ще се определя от сърби, което не е добро послание. Скопие се опита да говори за някаква реципрочност в българо-македонските отношения, а Сърбия от една година отстоява същия принцип. Сръбският министър на външните работи каза през миналата година, че след като в България няма сърби, не може да има българи в Сърбия. Няма как да има такъв баланс, защото това е въпрос на исторически реалности, а не на пожелания. През 1946 година българите в Западните покрайнини са 60 000 човека. Това не означава, че тази разлика се е стопила. Просто това са лица, които са асимилирани, които все още на битово ниво използват българския език, но не смеят да се декларират като такива, поради този език на омразата, който е общ за цялото постюгославско пространство."
Историкът коментира и какво ще е бъдещето на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, чиято работа буксува:
"Подобно буксуване се наблюдаваше, когато в Северна Македония се сменяше правителството на Зоран Заев с това на Димитър Ковачевски. Докато той поеме поста, македонските представители в комисията казваха, че ще изчакат да видят каква политика ще се провежда. Тоест, те чакат курсът да бъде зададен от политиците и да го облекат в някакво съдържание, но такъв подход не е научен. Имаме обективни факти, които не подлежат на някакво конюнктурно тълкуване, още по-малко политическо и тази практика най-вероятно ще продължи. Още повече, че една част от членовете на комисията в Скопие познават много добре историческите факти. Такъв човек е Драги Георгиев, който е публикувал десетки книги с османотурски документи, в които обективно е разкрита истината за българската принадлежност на това население. Въпреки че той знае тази истина, както виждаме, оказва някаква съпротива да стигне до разбирателство и съгласие."
Доц. Спас Ташев все пак е оптимист, че курсът, който страната ни е взела по темата за историята е правилен и трудно ще се отклоним от него.
"Най-добрият вариант, ако намерим средства, е книгата да бъде отпечатана в САЩ или в Канада, тъй като там ще получи най-бързо разпространение сред читателите, към които е ориентирана – посочи авторът и допълни: – Ако не съберем тези средства, ще я издадем и ще търсим канали, най-вече чрез български емигранти които си идват в България, за да занесат определени бройки. Набелязали сме кои сенатори има отношение към Балканската проблематика, има Група за приятелство с България – на тези хора ще бъде предадена книгата, ще използваме и контактите на българските дипломатически мисии, така че да я разпространим сред хората, които влияят при вземането на решения, свързани със Северна Македония".
Снимки: БТА, БГНЕС
