Учени и езиковеди припомниха в Цариброд истории за значими българи в Сърбия

Международен научен форум "Културни мостове: истории за значими българи в Сърбия" се проведе в края на юни в гимназията "Св.св. Кирил и Методий" в Цариброд. Събитието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката на България, по Националната програма "Неразказаните истории на българите", научи Радио България от организаторите сред които са Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" – БАН, Националният музей "В. Левски" в Карлово, Пловдивският университет "П. Хилендарски", Кирило-Методиевският научен център при БАН и гимназията в сръбския град.

Златан Дудов

Форумът беше предшестван от откриването на две изложби във фоайето на училището, първата от които посветена на "120 години от рождението на Златан Дудов" - емблематичен европейски режисьор от началото и средата на XX век. "Той е българин, роден в Цариброд, получил гимназиалното си образование в София, а след това заминава за Берлин (Германия), където завършва висшето си образование и се посвещава на киното", разказва филологът проф. Ценка Иванова от Великотърновския университет "Св. св.Кирил и Методий". Научната част започна с приветствие от главен експерт Ива Крумова от ИАБЧ, а след това проф. Иванова представи своя доклад на тема "Българско-сръбски културни и научни теми в медиите през XIX и XX век (личности, събития, памет)".

Проф. Ценка Иванова

Проф. Ценка Иванова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Идеята на конференцията беше да се направи достояние, или да се разкажат позабравени истории, защото със смяната на поколенията в така наречената колективна памет се нанасят "корекции", поради влияние на по-късни събития, включително актуални за по-късно време посоки и в международните отношения, и по отношение на процеси в съответната страна. Проектът "Неразказаните истории на българите" обхваща много държави, в които има български език, българска култура в съвременните ѝ проекции, а и когато се сменят поколенията се губи приемствеността на знанието и някои истории биват "затваряни между страниците" на истината."

В Цариброд беше представена и изложба с рисунки на Васил Левски, дело на български ученици, които получиха лично своите почетни грамоти за участие. Повечето от тях бяха възпитаници на царибродската гимназия "Св. св. Кирил и Методий".

Само преди месец малките българчета от училището са гостували със своите преподаватели и директор Братислав Стаменов на Националния музей "Васил Левски" в Карлово. "В нашия музей те видяха и картината "Епопея на забравените", която представя всички герои от стихосбирката на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а след това имаха възможност да посетят и родната му къща в Сопот" - разказа за Радио България Дора Чаушева, директор на НМ "Васил Левски" - Карлово.

Дора Чаушева

Дора Чаушева пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Още миналата година, когато имаше среща на Асоциацията на българските училища в чужбина в Карлово беше представена програмата "Неразказаните истории на българите". Разбирам, че през годината, че тя е срещнала голям интерес от различни страни, където има български училища и ние приехме предизвикателството и идеята на доктор Радостина Стоянова – преподавател в Белградския университет, да реализираме съвместно проект, който символично нарекохме "Великите и забравени българи в Сърбия". Искахме чрез него да осъществим и изследователска, и популяризаторска дейност за тези българи през Възраждането, които или са родени там, или пък, както Васил Левски, отиват и реализират част от своята дейност, свързана с Националното освобождение на сръбска земя. И така още от месец февруари започна дейността ни с поднасяне символично на цветя пред паметния знак на Васил Левски и на Георги Раковски в Белград, а след това и с изнасянето на множество уроци пред децата от българските неделни училища и в български културни центрове. Наши колеги изнесоха интересни уроци в Цариброд и в Пирот и така се стигна до финалната проява – научния форум в Цариброд. В течение на годината привлякохме като партньори и Националния парк музей "Шипка-Бузлуджа", защото на базата на едно изследване на Стоян Райчевски за нишавските българи се установи, че много българи, родени в този регион, се записват като опълченци по време на Руско-турската освободителна война. Надявам се, че това е било интересно за местните ученици и съм много доволна, че малко преди това тези българчета, организирани от гимназията си, гостуваха и тук, в Карлово, и имаха възможността на живо да се запознаят с целия музеен комплекс и с други места в родния град на Васил Левски. Така, в двете посоки, от България към Сърбия и от Сърбия към България течеше този проект в различни формати" - обясни Дора Чаушева.

Самата тя очаква и интересните текстове, написани по темата от студенти в Белградския университет, които ще бъдат поместени в предстоящо книжно издание. То ще включва разкази за братската връзка между двете държави и хората, допринесли за националноосвободителното движение на българите през Възраждането.

"Например един Ангел Кънчев, който е бил в Белград заедно с Васил Левски по време на Втората легия – продължава разказа си директорът на Националния музей на Апостола в Карлово. – Той се записва в тамошната Артилерийска школа или Военна академия, различно назовават това военно учебно заведение, и започва да учи в него. Неотдавна наш колега откри в архива в Истанбул интересни документи, свързани както с трагичната гибел на Ангел Кънчев на 5 март 1872 г. на русенското пристанище, където той се самоубива, за да не попадне в ръцете на османските власти, така и един интересен документ, издаден точно в Белград през 1869 година – сръбски паспорт, от който е видно, че Кънчев напуска Белград, за да замине в Румъния да се лекува, и всъщност след това не се завръща да завърши своето военно образование. Много останали незнайни българи, участници в опълченските дружини, които се отзовават на призива през 1877 година за създаването на българското опълчение по време на войната, са част от неразказаната история на България. Така че партньорствата, които се създадоха по време на проекта, мисля, че ще продължат и ще бъдат особено ценни в работата на нашите музеи и на училищата в Сърбия, където има много български деца, изучаващи българска история, литература, култура."

Събитието в Цариброд само отваря вратата към актуалния прочит на историята, свързана със значимите личности с български произход на територията на днешна Сърбия:

"Значимите българи в Сърбия тази конференция нито успя да обобщи, нито имаше задача да изчерпа всичко, свързано с тях – посочва проф. Ценка Иванова. – По време на презентациите обаче възникна и дискусията за XX век и примера със Златан Дудов и с други личности, които са допринесли не само за собствената си национална или културна идентичност, но и за един по широк контекст на културния диалог и на научното познание извън рамките на нашите на две съседни държави. И констатацията беше, че освен темите, които бяха представени от участниците, тези факти са слабо известни. Някои имат нужда от нов прочит. Защото поради различни идеологии между страниците на историята са премълчани важни личности за съответното време, техният принос в областта на научното знание, на културата, на заявяването на позиция и на защита на права. Такъв проект тепърва трябва да се разгръща и в следващите периоди да се постави акцент и на хора, които в съвсем скорошното минало са допринесли за този друг поглед към разказаните или неразказаните истории и на българите, и на сръбско-българския диалог."

Д-р Адриана Любенова

Модератор на събитието, което се организира със съдействието на Асоциацията на българските училища в чужбина, бе доц. д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Снимки: ИАБЧ, far.rs, Goethe-Institut Bulgarien