Турция е готова да продава повече природен газ на Европейския съюз, но иска дългосрочни ангажименти, за да оправдае необходимите инфраструктурни инвестиции. Страната също така иска да избегне всякакви сложни суапове, за които блокът настоява, за да избегне руския газ, съобщава Блумбърг.
Европа се опитва да осигури алтернативни доставки на газ, за да замени руските потоци, които преминават през Украйна. Някои варианти биха могли да включват продажбите на газ от Азербайджан за Турция, след което тези количества да бъдат пренасочени към Европа и да бъдат заменени от допълнителни продажби на руски газ на турския пазар. Турция има по-голямо желание да разшири износа през България, посочва още Блумбърг.
"Имам нужда от тази гаранция от вас – 10 годишни, 15 годишни, каквото и да е, трябва да дадете нещо", заяви министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар в интервю за агенция Блумбърг, описвайки като "заплетено" европейското суапово газово предложение.
"Тези дискусии се водят без да се познават капацитета и пазара", каза той. "Това, от което се нуждаем, е увеличаване на капацитета на междусистемната връзка Турция - България", която в момента може да получи само половината от 7 милиарда кубични метра годишно, които Турция технически може да достави.
Анкара може да работи с азербайджанската национална енергийна компания Socar, за да увеличи доставките към Турция до 10 милиарда кубични метра, но иска гаранции за търсенето на Европа, каза още той.
Коментарите подчертават дипломатическите спорове, за да се заменят руските потоци към Европа, като дневният ред на купувачите и продавачите не винаги съвпада.
"Смятаме, че политическите и физическите бариери са твърде високи, за да се замени руският газ, преминаващ през Украйна, с азербайджански газ", посочиха наскоро от консултантската компания Energy Aspects Ltd. "Азербайджан ще се бори да увеличи вътрешното си производство, за да достави значими допълнителни доставки за Европа през следващата година", отбеляза още от компанията.
Байрактар посочи сделки като пакта на Турция от миналата година с България за внос на 1,5 милиарда кубични метра втечнен природен газ (LNG) и реекспорта му на запад като "по-гъвкаво" решение. Това може обаче да доведе до известно неодобрение в Брюксел, където антитръстовият надзорен орган на ЕС проучва споразумението поради опасения, че то е антиконкурентно, отбелязва Блумбърг.
Междувременно България, която съгласно споразумението трябва да плаща близо 500 000 долара на ден за достъп до турската газова мрежа, се стреми да предоговори сделката, за да позволи на трета страна да използва правата, поради високите разходи, посочва още агенцията.
Турция има за цел да се превърне в регионален газов център и вече е инвестирала сериозно в нови съоръжения за съхранение и за втечнен природен газ, както и в проучване и производство в Черно море. Въпреки че все още почти изцяло зависи от вноса, за да отговори на вътрешното търсене, миналата година подписа множество договори за износ с Румъния, Молдова и Унгария за малки количества газ.
Анкара също така проучва вноса на газ от Туркменистан, в момента чрез обмен на газ през съседен Иран, каза Байрактар, добавяйки, че се надява да постигне споразумение по време на посещението си там по-късно този месец.
Входящите доставки също така ще получат тласък от дългосрочен договор за внос на втечнен природен газ с американската компания Exxon Mobil Corp, като вече беше подписано предварително споразумение през май. Байрактар каза, че се надява да обяви окончателния договор през следващите дни, както и с други неназовани допълнителни компании.
Докато Европа се опитва да се откаже от руското гориво след нахлуването в Украйна, Москва остава най-големият доставчик на газ за Турция, която е членка на НАТО, докато Анкара се опитва да балансира връзките си с двете страни в конфликта.
Турция и Русия договориха "специални цени" за синьото гориво през миналото лято и зимата, независимо от обичайната ценова формула, посочена в договора между руския гигант "Газпром" и турската "Боташ" (Botas), каза още министърът, без обаче да разкрива условията.
"В зависимост от пазарните условия, количеството потребление, количеството внос, понякога продавачът, понякога купувачът могат да направи различни предложения", каза той.
