Медицинските сестри - между прегряването и промените

Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на безпрецедентната кадрова криза за медицински сестри. Защо властта няма волята да разреши лавинообразно нарастващия проблем с недостига на медицински сестри у нас, като погледне стратегически на проблема? 

30 хиляди медицински сестри са необходими на страната ни. 1/3 от работещите са на възраст над 65 години.

При около 24 000 медицински сестри, 30 000 липсват. В Европа една медсестра се грижи средно за 4-5 пациенти, взамисимост от профила на отделението. Една сестра у нас се грижи за 30 пациенти.

Защо 5 години вече в МЗ отлежава изготвеният от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Медицински стандарт по здравни грижи?

Кой не желае да се приеме Методиката за изчисляване на нуждите от кадри за всички професии от направление "Здравни грижи"? 

Слушайте епизода тук:

✔️ Марияна Колева - Главна медицинска сестра и Директор здравни грижи на “Св. Анна” София АД

✔️ Петя Недкова - Председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ

От разговора ще научите:

✔️ Защо у нас липсва система за планиране на необходимостта от медицински персонал

✔️ Спешно трябва да се въведе и изпълнява регламент за брой сестри спрямо брой пациенти

✔️ Кога ще се приеме най-сетне Медицинския стандарт по здравни грижи и методика за изчисляване на нуждите от кадри

✔️ Как работи една медицинска сестра в България

✔️ Каква е статиската за броя кадри и от колко още има нужда

✔️ Защо не е престижна професията на медицинската сестра за младите хора

✔️ Каква държавна политика предлагат от съсловието за справяне с кадровата криза

"Недоволни пациенти, изнервен персонал, влошено качество на здравните грижи - това е "кратката характеристика" на задълбочаващия се проблем с недостигът на медицински сестри у нас. Разделителната линия между "Вчера" и "Днес" с разстояние от едни 40 години е направила някога предпочитаната, благородна и уважавана професия на медицинската сестра днес нежелана, безперспективна, натоварваща до краен предел, до изпепеляване, без стимули за кариерно израстване и по тази причина не е приоритетна за младите хора. 

За днешния хал на професията значение има и нарастващият брой на болнични заведения, агресивното търсене от страна на ръководствата на болниците на липсващия медицински персонал, от друга страна стои големият проблем с ниското заплащане на медицинските сестри дълги години и това, че не е добре оценен трудът им, това е "разширената характеристика" на проблема през очите на Марияна Колева, Главната медицинска сестра и Директор здравни грижи на “Св. Анна” София АД, със стаж повече от 35 години в професията.

Продължаващо образование не се случва на практика, защото сестрите не са мотивирани, те са преуморени от работа на два-три договора, те не желаят да се обучават по тази причина. По тази причина ние в болница "Света Анна" съвместно с БАПЗГ за 5 годишен период ще организират на място в болницата специализирани и профилирани програми за обучение медицинските сестри, за да постигнат високо качество на услугата.

С цел да се справят с кадрия недостиг от болница "Света Анна" набелязват мерки като от 1 юли основната работна заплата на медицинските сестри в болницата скача от 1500 на 2000 лева. Това увеличение е с над 30% и става реалност въпреки, че е обявено в период, в който няма подписан КТД, уточни Марияна Колева. Тя добави още,че работещите в "Света Анна" сестри са 340, което е с 40% по-малко от необходимото. В болницата има над 200 свободни работни места за медицински сестри и кадровия дефицит засяга всички болници в страната.

"Критично състояние и необратима ситуация за България с недостигащия брой на медицинските сестри в болничната, но и в извънболната помощ, като европейските доклади за здравеопазването у нас ни "бомбандират" с препоръки да се въведе държавна политика по набирането на медицински сестри - на последно място сме в Европа по отношение на политики, на финансиране, на брой медицински сестри на глава от населението. Трябва спешно да се започне процес по набавяне на медицински сестри, но ние така и не започваме такива политики, защото здравеопазването само на хартия се декларира като приоритет, но на практика не е. Това изтъква за БНР председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ Петя Недкова.

"Мечтаем си от години да имаме Дългосрочна стратегия за нашите кадри. Няма да има кой да работи в новите болници, независимо, че в разрез с разпоредите вече на места за медицински сестри се назначават други специалисти по здравни грижи, на места за болногледачи се назначават студенти, те подпомагат дейността на медицинските сестри, но това е лошо, когато извършват сестрински дейности, без да имат квалификацията за това...

Ако една сестра в една вечер й се налага да обслужва две отдетеления, всяко едно от по 30 души, как ще има възможността да извърши качествено услугата? А заради ниското заплащане медицинските сестри работят на няколко места и рабодателите с радост ги назначават и никой не си дава сметка за това, че една сестра буквално си живее в лечебните заведения...Но ако те не работят на две или три местата системата няка как да функционира - това е още по-стряскащата статистика.

Интерес няма към професията, няма и с кого да ги заменим, професията не е атрактивна за младите и заради отношението на обществото, и заради отношенията между съсловията в лечебните заведения...

Вече дори заплащането не е на първа линия - а отношението, натоварването и изпепеляването в процеса на тази трудна и отговорна работа, обобщи Петя Недкова.

Недкова настоява професията да стане защитена с пакет от мерки, не само по отношение на броя медицински сестри, да има заложено кариерно развитие - със допълнителни специализации и квалификации, които пък да се отразяват на техните правомощия и на тяхното заплащане, да има безплатно образование за професията медицинска сестра. Още главните сестри да участват в преговорния процес и в политиките в здравеопазването, политиците да се обръщат директно към тях, защото не може лекарите да определят техните дейности в здравния процес, смята Петя Недкова.

"Както винаги - преди и след избори, ние контактуваме с политиците и им казваме за всички наши предложения в сферата на здравеопазването, за да могат те правилно да прогнозират необходимия брой от здравни специалисти, и как тези специалисти да останат в България, за да имаме едно по-добро здравеопазване, каза за БНР Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Няма чуваемост, защото ако направи анализ, ще се види, че един куп лечебни заведения не трябва да съществуват, защото нямат достатъчния брой професионалисти по здравни грижи. Това е политически проблем и поради тази причина не се вземат на сериозно нашите доклади за липсващия брой на здравни специалисти и медицински сестри, изтъкна Василева.

Искаме на първо място да бъдем чути от обществото, политиците, медицинската общност- да ни уважават, за да се развиваме в професията, да работим спокойни и да оказваме качествена медицинска помощ. Настояваме за приемане най-сетне на нашия Стандрат по здравни грижи, за по-активно продължаващо обучение, специализации и квалификации на медицинските сестри. Това не е толкова трудно, категорична е Милка Василева.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоявяват за създаване на нормативно регламентирана система за определяне на нуждите от минимален брой медицински специалисти, за законодателна рамка на правомощията, отговорностите, мястото и възнаграждението на всички, упражняващи професиите от направление “Здравни грижи" за приемане на методика за минимално стартово възнаграждение и нарастване на трудовите доходи спрямо нивото на професионална квалификация.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Viber