Близо 55% от хипертониците не могат да контролират нивата на високо кръвно налягане. Това стана ясно на дискусия на тема "Неконтролирана хипертония – предизвикателства и решения". В световен мащаб този проблем засяга един от четирима мъже и една от пет жени, диагностицирани с високо кръвно налягане, и е сред основните предизвикателства пред кардиолозите.
"Артериалната хипертония е един от най-големите убийци на съвремието ни поради застаряващото население и вредните навици. Поне 30% от нас в определен момент в живота си имаме високо кръвно налягане, като в 95% от случаите това е заболяване само по себе си, а не се дължи на друг здравословен проблем.
Според Европейското дружество за хипертония като резистентна хипертония се определя измерването на кръвно налягане над 140/90 mm Hg, въпреки че пациентите водят здравословен начин на живот и приемат три медикамента. Американските специалисти разширяват тази дефиниция и приемат, че ако болният взема пет лекарства и само по този начин стойностите на кръвното му налягане са в норма, той пак страда от неконтролирана хипертония", каза проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.
Проблемът е широко разпространен – около 1 млрд. души в световен мащаб страдат от неконтролирана хипертония и тя е основна причина за около 9 млн. смъртни случая всяка година. Това е и една от причините съвременната медицина да търси възможност за справяне с този сериозен проблем. Проучвания сочат, че намаляването на стойностите на кръвното налягане само с 10 сваля риска от инфаркт с 28%, а от инсулт с 27%.
Един от съвременните начини за борба с неконтролираната хипертония е катетърна ренална денервация – минимално инвазивна процедура, която може да помогне на избрана група от пациентите, при които терапията с лекарства не дава задоволителни резултати. България е и една от първите държави в Европа, която през 2008 г. е въвела този метод. Той е подходящ за хора, които не се повлияват само от медикаментите за хипертония, които могат да имат и тахикардия, предсърдно мъждене, сънна апнея, зле контролиран захарен диабет, затлъстяване.
Процедурата може да се направи и на пациенти, които вече имат усложнения като хипертрофия на лява камера на сърцето, периферно съдово заболяване, както и по-млади пациенти. По време на процедурата чрез специален катетър се достига до бъбречната артерия, където се провежда радиофреквентна аблация на нервните окончания, за да се намали тяхната активност и да се намали артериалното налягане. Ренална денервация се прави под рентгенов контрол като се използва малко количество контрастна материя. Процедурата е с много малък риск, продължава около 1 – 1.30 ч., пациентът може да напусне лечебното заведение след 24 часа. При над 90% от болните се наблюдава намаляване на артериалното налягане с поне 10 . Важно е обаче те да продължат и с медикаментозната терапия.
Ренална денервация се реимбурсира от Националната здравноосигрителна каса от 2023 г. и се извърши в 11 лечебни заведения на територията на страната.
"Не бива да забравяме и нещо много важно – алгоритъмът за справяне с високото кръвно налягане включва промяна на начина на хранене, повишаване на физическата активност, редукция на теглото, след това прием на медикаменти и накрая минимално инвазивните“, допълни проф. Петров.
