Третото дете, на което беше направена костно-мозъчна трансплантация след подновяване на тази дейност в Клиниката по детска онкохематология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, беше изписано. То ще продължи лечението си, под стриктен лекарски контрол, при домашни условия.
Доц. Боряна Аврамова: Възобновяваме костно-мозъчните трансплантации на деца в ИСУЛ
Става въпрос за 17-годишното момиче от София с Болест на Ходжкин, на което беше направена автоложна трансплантация, при която са използвани собствени клетки на детето, които са обработени по определен начин.
Междувременно е даден ход на четвърта костно-мозъчна трансплантация, отново автоложна, на 15-годишно момиче от Украйна, което също е с Болест на Ходжкин. Детето е диагностицирано със злокачественото заболяване на кръвта още в родината си, но се е наложило да продължи лечението си в България, след като с родителите си, се е трябвало да напусне Украйна заради бушуващата там война.
„Вече имаме готовност и за алогенна трансплантация, но тя ще остане вероятно за догодина, тъй като в момента нямаме пациент, който да се нуждае от нея“, обяснява доц. д-р Боряна Аврамова, началник на клиниката. Тя допълва, че постепенно се преодолява и проблемът с медицинските сестри, който още не е решен напълно, но броят им е достатъчен за извършването на две трансплантации едновременно. „Имаме идеята да станем База за обучение на педиатрични сестри и по този начин да привлечем още млади колеги, които да се присъединят към екипа“, разкрива доц. д-р Аврамова.
Плановете са до края на годината да бъдат извършени още две автоложни костно-мозъчни трансплантации в Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, с което общият им брой ще стане шест.
Основната разлика между автоложна и алогненна трансплантация на стволови клетки е въз основа на това кой дарява стволовите клетки. При автоложната за трансплантацията се използват собствените клетки на пациента. При алогенната стволовите клетки са от лице, различно от пациента – съответстващ донор или роднина.
В България средно годишно около 10 – 12 деца се нуждаят от алогении и 15-20 деца от автоложни трансплантации. Алогенните трансплантации са по-сложни и изискват намирането на подходящ донор (за разлика от автоложните, при които за трансплантацията се използват собствените клетки на пациента).
