Депутатите от ЕП изслушаха в ресорните комисии 26-те кандидати за комисари в новата Комисия на Урсула фон дер Лайен. Краят на процедурата обаче не доведе до споразумение между политическите сили за следващата Европейска комисия, а амбицията е тя да започне своята работа от 1 декември. Бяха одобрени 19 комисари сред които и българският - Екатерина Захариева, която ще поеме ресора „Стартъпи, научни изследвания и иновации“:
„Този изключително важен ресор – виждате колко високо във фокуса е той. Няколко доклада по него: „Драги“, „Лета“ и очевидно подкрепата в ЕП за по-силен, по-голям бюджет, по-фокусирана програма е изключително голяма и аз се надявам да изпълня тази визия, работейки в интересите на всеки един европейски гражданин“
Депутатите обаче отказаха да вземат решение за унгарския кандидат за комисар Оливер Вархей и шестимата изпълнителни заместник-председатели – Кая Калас, Рафаеле Фито, Роксана Минзату, Стефан Сежурне, Тереса Рибера и Хена Виркунен.
Европейската народна партия не пожела да даде зелена светлина на испанската социалистка Тереса Рибера след наводненията във Валенсия. Социалистите остро се възпротивиха на тази позиция, твърдейки, че Ривера е използвана като „изкупителна жертва“.
Утвърждаването на новия екип от комисари на Урсула фон дер Лайен стана повод за политическо разделение и заплаши да забави началото на встъпването в длъжност на изпълнителния орган на ЕС.
С отлагането всички замесени страни се върнаха в изходна позиция, като се нуждаят от „пакетна сделка“, която да доведе до одобрение на Тереса Рибера, Рафаеле Фито и Оливер Вархей едновременно. Въпреки че решението за седем кандидати за комисари беше отложено, само тримата станаха център на размяна на политически ходове. Международният анализатор София Ръсак от Центъра за европейски и политически изследвания коментира пред Euronews:
“Изглежда, че най-големите политически групи в парламента са сключили предварително някаква договорка - всички кандидати за еврокомисари да бъдат одобрени, за да може новата Европейска комисия да встъпи в длъжност възможно най-бързо. Но, знаете ли, тази договорка между политическите групи изглежда е нарушена сега. Имаше решение, което беше отложено и не знаем кога ще бъде взето и какъв ще бъде резултатът.”
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен се намеси в процеса, в опит да посредничи за сключване на сделка между основните групи в Брюксел. Опитите й да преодолее патовата ситуация се провалиха, въпреки че говорител на Комисията заяви, че тя остава „напълно ангажирана“ в процеса.
На фона на политическите ходове на групите в ЕП, Европейския съюз има нужда от активно работещи институции, а редица са предизвикателствата – продължаващата война на Русия срещу Украйна, ескалацията в Близкия изток, незаконната миграция, необходимостта от икономическа сигурност, изграждане на отношения с администрацията на избрания за американски президент Доналд Тръмп. Завръщането му в Белия дом, според анализатори, ще се отрази сериозно на НАТО и политиката на Алианса. Кандидатът за еврокомисар по отбраната и Космоса - литовецът Андрюс Кубилюс обърна внимание:
„Според доклада Драги, европейската отбранителна индустрия се нуждае допълнително от 500 млрд. евро през следващото десетилетие, за да остане конкурентоспособна и да отговори на нуждите в момента. Ще видим как може да оптимизираме финансовата подкрепа на ЕС, да увеличим националните инвестиции и да управляваме съществуващите средства дори преди следващата многогодишна рамка.“
От съществено значение за бъдещата ЕК е политиката по разширяването, която е пряко свързана и с българския интерес спрямо Република Северна Македония. Кандидатът за еврокомисар по разширяването Марта Кос от Словения беше категорична:
“Обикновено предоговарянето на вече договорената преговорна рамка със страните членки не е реалистично. Очакваме договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония и договора от Преспа между Северна Македония и Гърция да бъдат приложени. В двустранните споразумения се предвиждат специфични механизми за оценка на изпълнението на двустранните ангажименти. Ако бъда утвърдена, ще следя внимателно за изпълнението на тези споразумения. Това ще е добре както за двете страни, така и за ЕС."
Политическите маневри между ключовата десноцентристка група на Европейската народна партия и групата на Социалистите и демократите затрудниха процеса на договаряне на следващата Европейска комисия. До дни писмата за оценка трябва да бъдат публикувани, а ЕП да гласува Комисията на 27 ноември в рамките на сесията в Страсбург.
От Прогресивния алианс на социалистите и демократите вече заговориха за съвсем реален риск ЕК да не встъпи в длъжност от 1 декември. Евродепутатът Цветелина Пенкова пред БНР:
“На фона на това, което се случва като развитие, реално има опасност да има забавяне при избора на новата ЕК, но искам да почертая, че това не трябва да притеснява нито българските, нито европейските граждани, защото в крайна сметка е по-добре да има едно отлагане или забавяне, за да можем наистина да сме уверени в хората, които ще ни представляват следващите пет години. “
Според международния анализатор София Ръсак от Центъра за европейски и политически изследвания ролята на ЕНП, като най-голямата политическа сила в ЕП, е решаваща:
“Европейският парламент работи с мнозинства. Нужни са 50 % плюс един, за да се приеме решението и групата на Европейската народна партия, заедно с всички партии, които седят вдясно от тях, имат мнозинство. Но също така ЕНП може да направи мнозинства отляво заедно със социалдемократите и либералите, както многократно се е случвало през последния мандат. Така че основно ЕНП упражнява политическо влияние - може да отиде наляво или надясно, за да направи мнозинство, което я прави много мощна в момента. Когато става въпрос за решенията кои кандидати да бъдат одобрени и кои - не, ЕНП има много важна роля.“
В интервю за рубриката „Евранет +“ по БНР евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Ковачев е по-скоро оптимист за подкрепата на новия екип на Урсула фон дер Лайен и изключва отлагането на новата ЕК:
“Аз все още смятам, че 1 декември е датата, на която ще започне работа новата ЕК. Тази седмица ще бъде решаваща, защото на 27 ноември в ЕП трябва да гласува в Страсбург за новата Комисия. Разбира се, че още има някои неясноти за някои от комисарите – за испанската, италианския и унгарския кандидат.“
Целта на Комисията е да се затвърди на поста преди встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп. Какви са реалните рискове, ако новата ЕК бъде отложена?
“О, да, аз смятам, че при всички положения това ще се случи. Дали ще бъде от 1 декември, което е по-вероятното, според мен, или Комисията ще бъде одобрена през декемврийската сесия – това все пак не е фатален проблем, но при всички положения преди началото на мандата на новоизбрания президент на Съединените щати. Пред ЕК и пред целия ЕС има огромни задачи: да увеличим нашата конкурентоспособност, особено ако очакванията са, че Съединените щати могат да наложат търговски мита и могат да намалят нашата европейска индустрия. Ние трябва да отговаряме на глобалните предизвикателства, едно от които е конкурентоспособността на европейската икономика.“
Вие като част от най-влиятелната група в ЕП – тази на Европейската народна партия, на какво отдавате буксуването на процеса – на партийно съперничество, на стратегическо вето или на ответни мерки на една или друга група в ЕП?
“От всичко има по малко. Ще бъда честен, нашите колеги от Испания в ЕНП смятат, че Тереса Рибера трябва да бъде заменена с друг комисар, защото тя не се е справила добре и по време на самото изслушване, за разлика от Рафаеле Фито и Оливер Вархей, и второто, че в Испания срещу нея има две или три съдебни дела, които се водят по отношение на трагедията с наводненията, но това е въпрос, който трябва вътре в Испания да си го решат. Затова ние призовахме Рибера да отиде в парламента на Испания и там да се уточнява дали има проблем с нея, или няма, за да не може, ако тя стане еврокомисар да се прехвърли проблемът с нейните дела в Испания върху цялата ЕК. Но като цяло ЕНП не иска да спъва процеса на приемането на Комисията на 1 декември. Ако в Испания няма проблем, то ние ще приемем тази Комисия така. По отношение на кандидата на Унгария и Италия - то е ясно, че левите сили в парламента искат да покажат мускули, че, едва ли не, не са съгласни с политиките на Орбан и Мелони. Де факто, Фито и Вархей нямат проблем, аз лично следях тяхното изслушване и не видях те да имат проблем със знанията, които показаха по съответните ресори, за които отговарят. Така че в момента имаме само политически заигравания отляво, които не искат да поемат отговорност за цялата ЕК, а ни казват: нека ЕНП да гласуват с екстремната десница, а ние казваме: защо да не поемем общата отговорност за цялата Комисия, защо искате после да ни сочите с пръст и да казвате: ЕНП работи с екстремната десница. Не, ние искаме обща отговорност на всички за ЕС.“
Кой, според вас, е печелившият ход за осигуряване на „пакетна сделка“, която да доведе до одобрение на всички? Ще станем ли свидетели политическите групи да измислят общ компромис, за да се одобрят всички заместник-председатели на ЕК?
“Да, аз съм убеден, че в следващите два-три дни, най-късно до края на седмицата, ще се намери компромис. Без ЕНП не може да се вземе нито едно решение в ЕП в този мандат, така че ние искаме да има широко мнозинство от партии – затова сме протегнали ръка към социалистите, към „Обнови Европа“, към зелените и към консерваторите, които ние не ги смятаме за екстремна десница. Така че, нужен е ефективно функциониращ ЕС, европейски институции и е в полза на всички това да се случи, колкото се може по-бързо.“
